Съдбовният кораб [bg]

Екипажът се подчини, а Брашън погледна назад към кораба си. Фигурата, тиха и неподвижна, бе скръстила ръце на гърдите си. Янтар се бе облегнала на перилата зад нея. Тя повдигна ръка за довиждане и Брашън ѝ кимна отсечено. Погледна към гребците.

— Помнете заповедите. Приятелски настроени сме. Не се колебайте да харчите монетите, които ви бяха дадени. Без свади. Не искам някой да се напие дотам, че да не може да сдържа езика си. Ако ни позволят свободен достъп до града, се разпръснете. Задавайте въпроси. Искам всяко късче информация за Кенит и Вивачия, което можем да съберем, но не бъдете твърде настоятелни в питанията си. Накарайте ги да говорят, след което просто слушайте. Бъдете любопитни, но не прекалено. Ще се срещнем отново на кейовете по здрач.

Бяха преполовили пътя до доковете, когато трите лодки ги наобиколиха. По сигнал на Брашън екипажът му остави греблата.

— Кажете по каква работа сте тук! — заповяда кльощав сивобрадко от едната от лодките. Дъждът беше прилепил безформената му шапка към главата. Стара робска татуировка се забелязваше единствено над брадата му.

Брашън се засмя с глас.

— Работата ми в Заграба? В Заграба има само една работа и бих се обзаложил, че моята е същата като твоята, старче. Името ми е Брашън Трел и преди да кажа каквото и да е, искам да знам на кого го казвам. — Той му се ухили непринудено. Джек се беше увесила на греблата си и се усмихваше широко. Усмивката на Алтея изглеждаше малко по-принудена, докато останалите очевидно не се интересуваха от процедурата.

Старчето се вземаше много на сериозно.

— Аз съм Мейстър Кръп и съм пристанищният отговорник. Самият капитан Кенит ме назначи и имам право да питам всеки, що иде насам, какви са му работите.

— Кенит! — Брашън се изправи. — Това е името, сър, името, което ме води насам. Бил съм тук и преди, знаете ли, на борда на Пролетна вечер, макар че това беше кратка визита и не бих обвинил никого, ако не си ме спомня. Но историите, които тогава чух за капитан Кенит, ме доведоха обратно тук, мен и добрите ми кораб и екипаж. Бихме искали да сберем наш’та компания с неговата, така да се каже. Как мислиш, ще ни приеме ли днес?

Мейстър го огледа цинично. Облиза устни, с което разкри, че повечето от оставащите му зъби са жълти.

— Може. Ако беше тук, ама не е. Щом знаеш за Кенит, как може да не знаеш, че има жив кораб? Не си видял никакъв жив кораб в пристанището ни, нали?

— Чувал съм, че Кенит е мъж с много кораби. Освен това съм чувал, че най-голямата грешка, която един мъж може да направи спрямо него, е да предположи каквото и да е за него. Хитър като лисица е той, това се казва, и проницателен като око на орел. Но това е мразовито и неприятно място за обсъждане на подобни неща. Заграба се е променила бая, откакто я видях за последно, но със сигурност все още има кръчма, където мъжете да говорят на спокойствие?