Съдбовният кораб [bg]

— Има. Когато решим, че някой мъж е добре дошъл в Заграба.

Брашън повдигна рамо.

— Може би ще е по-добре това да се реши пред чаша бренди. А после ще ми кажеш дали останалата част от екипажа ми ще е добре дошла на брега. Дълго време бяхме в морето. Гърлата им са сухи и разполагат с монетите, за да ги навлажнят. Съгласиха се, че Заграба е чудесно място, където плячката ни да бъде „разграбена“. — Той се усмихна подкупващо и потупа дебелата кесия на колана си. Монетите вътре потракваха по гвоздеите и по нарязаната лъжица, с която бе подплатил торбичката. Носеше достатъчно, за да издържи една-две врътки с пиене, както и да купи някои дребни припаси за кораба. Подбраният му екипаж също имаше достатъчно монети за едно добро представление. Бяха преуспели пирати с пари за харчене.

Усмивката на Брашън бе започнала да се вдървява под хладния зимен дъжд, когато Мейстър неохотно му кимна.

— Да. Предполагам, че можем да говорим в кръчмата. Но мъжете ти… екипажът ти ще дойде с нас, а онези на кораба засега ще останат там. В Заграба не сме много отворени към чужденци. Не и от кораби, които се промъкват в мрака на нощта.

Това го озадачаваше, нали? Е, нека старчето се съсредоточеше върху него.

— Към кръчмата тогава! — радушно се съгласи Брашън. Той седна обратно в задната част на лодката и доплава в града като крал, придружен от охраната на Заграба. На кея се бяха събрали половин дузина любопитни зяпачи, присвили рамене под студения дъжд. Мейстър се качи преди Брашън по стълбата. Докато се изкачи догоре, мъжът вече беше в центъра на порой от въпроси. Брашън насочи вниманието на всички към себе си, като обяви: