Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Бяха изминали по-малко от шест удара на сърцето.

Нападенията бяха бързи като на Блуз — най-добрия и умел майстор на меча в Гвардията — но не им достигаше сила. Повече хирургически разрези, отколкото удари. Стегна се — предположи, че малцина остават живи толкова дълго — наведе се и използва цялата си ярост, за да контраатакува с пълна сила. Избута настрани едно от остриетата, изненада мъжа, доближи го и прекара камата покрай ръката му. Другото острие на противника изпонасече лицето му в отвличащо движение, но Лоста продължи невъзмутимо и заби ножа до дръжката през леката кожена броня на мъжа право над сърцето. Мощта на устрема събори сегюле, но даже докато падаше, той замахна нагоре с другия си меч и докосна врата на Лоста. Стоманата се вряза дълбоко под брадичката му. Лоста залитна и изрева от болка.

Падна на колене, а между пръстите му избликваше топла влага. Нечия ръка хвана здраво неговата.

— Дай да видя. Дай да видя.

Корло. Лоста се отпусна. Парче плат обви врата му.

— Добре — каза Корло. — Добре е. Ще живееш.

Задъхан, Лоста се задави и не можа да проговори.

Корло пое ръката му и той затрепери. Видя как Джемейн го зяпа невярващо. Махна му да дойде. Опита да говори и не успя. Погледна надолу и видя как отпред целият блести в червено.

— Сега какво? — изграчи той към Джемейн.

Първият помощник преглътна и остана неподвижен.

— Говореше се, че не можело да стане… — със страхопочитание промълви той.

— За малко да не стане — каза Лоста колкото може по-тихо.

Джемейн кимна на друг сегюле, наведен над мъртвия говорител. Гуглата на мъртвия му кон. Не и още някой! С всеки от тия проклетници ли трябва да се бия?

Сегюле се изправи и се обърна към Лоста.

— Как се наричаш, за да те запишем сред Агатиите?

— Агатиите?

— Хилядата — отвърна той.

Лоста можеше само да зяпа. Има хиляда от тези майстори на меча?

— Лоста. Железния лост, Четвърта рота, Второ острие, Обетник от Пурпурната гвардия.

Всички сегюле се обърнаха и го загледаха. Лоста също ги погледна, но после си припомни предупреждението на Джемейн и се обърна настрани. Застаналият далеч на носа сегюле, който странеше най-много, се върна и застана срещу него. Маската му бе много по-малко украсена от другите — имаше само няколко черти. Лоста, разбира се, не можеше да разбере нищо от шарката й. Тогава отново си спомни думите на Джемейн и бързо дръпна поглед от лицето на мъжа.