Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Не мога, та ти я носиш до сърцето си.
— Имам десетки снимки на Стив. Ще си сложа друга в паспорта.
— Благодаря, наистина ценя жеста.
— Изглежда, си привързана към него.
— Аз го обичам, Чарлз.
— Така ли?
Джийни кимна.
— Когато си помисля, че може да го изпратят в затвора за това изнасилване, иска ми се да вляза там вместо него.
Чарлз се усмихна мрачно:
— И аз.
— Това е любов, нали?
— И още как.
На Джийни й стана съвестно. Нямаше намерение да казва всичко това на бащата на Стив. Самата тя не го познаваше до този момент — просто бе разсъждавала на глас и чак сетне си бе дала сметка, че е истина.
— А Стив как се отнася към теб? — попита бащата.
Тя се усмихна:
— Бих могла да се изразя и по-скромно…
— Не се безпокой.
— Луд е по мен.
— Това не ме изненадва. Не само защото си хубава. Ти си и силна — това е очевидно. Той има нужда от силен човек до себе си, особено при тези нещастия, които се изсипаха на главата му.
Джийни го погледна изпитателно. Време беше да го попита за най-важното.
— Знаеш ли, би могъл да направиш нещо.
— Казвай какво.
Тя бе репетирала тази реч в колата си по целия път до Вашингтон.
— Ако успея да сканирам още една база данни, може би ще намеря истинския похитител. Но след рекламата в Ню Йорк Таймс никоя правителствена институция или застрахователна компания не би поела риска да работи с мен. Освен ако…
— Какво?
Джийни се наведе напред:
— „Дженетико“ е експериментирала върху съпругите на военни, насочени към тях от военни болници. Ето защо мисля, че по-голямата част от клонингите са родени във военни болници.
Той кимна разбиращо.
— Бебетата трябва да имат медицински досиета, издадени в съответните военни болници преди двайсет и две години: Тези досиета може още да се пазят.
— Сигурен съм, че се пазят. Военните никога нищо не изхвърлят.
Надеждата вля сили на Джийни. Но имаше още един проблем.
— След като са от толкова отдавна, сигурно са само на хартия. Възможно ли е да са ги прехвърлили на компютър?
— Сигурен съм, че са го направили. Това е единственият начин да съхранят всичко.
— Тогава е възможно! — прошепна Джийни, с усилие сдържайки възбудата си.
Той се замисли.
Тя го гледаше втренчено.
— Чарлз, можеш ли да ми осигуриш достъп?
— Обясни ми точно какво трябва да правиш.
— Просто ще инсталирам програмата си в компютъра и ще й дам команда да сканира всички файлове.
— Колко време ще отнеме това?
— Няма начин да разберем. Зависи от обема на данните и от мощността на компютъра.
— А това пречи ли на нормалната работа на компютъра? Някой може да дойде и да поиска някакви данни през това време.
— Не пречи, но значително ще го забави.
Той продължаваше да обмисля идеята й.
— Ще го направиш ли? — попита Джийни нетърпеливо.
— Ако ни хванат, това ще е краят на кариерата ми.
— Да или не?
— Да, по дяволите!
48.
Стив се развълнува, като видя Джийни, седнала на верандата с баща му. Разговаряха оживено, като че ли бяха стари приятели. Точно това искам, помисли си той, Джийни в живота си! Тогава ще мога да се оправя с всичко.
Той прекоси моравата усмихнат й я целуна леко по устните:
— Приличате ми на конспиратори.
Джийни му обясни какво се канеха да предприемат и Стив отново се почувства обнадежден.
— Но мен не ме бива с компютрите — призна бащата. — Ще ми трябва помощ, за да инсталирам програмата ти.
— Ще дойда с теб.
— Обзалагам се, че не си носиш паспорта.
— Прав си.
— Не мога да те вкарам в Информационния център без документ за самоличност.
— Бих могла да отида до вкъщи и да си го взема.
— Аз ще дойда с теб, татко — предложи с готовност Стив. — Ще си взема паспорта и съм сигурен, че мога да инсталирам програмата.
Бащата погледна въпросително към Джийни.
Тя се съгласи.
— Работата е проста. Ако се появят някои проблеми, ще ми се обадите по телефона, за да ви упътя какво да правите.