И се възправи сянка [bg]

Момичето бягаше бързо и докато я настигнат, на Че отново му беше прилошало, а Аш едва си поемаше дъх. Тичаха покрай редица жилищни сгради — големи квадратни дървени къщи с тесни улички помежду им. Взвод имперски войници препуснаха по улицата, без да погледнат към тях.

В края на уличката приклекнаха върху дъските и се заслушаха в спорадичните гърмежи на оръдията. Един Червен гвардеец претича покрай мястото, където стояха. Кърл се готвеше да го извика, но Че й запуши устата. Тя гневно се отскубна и се канеше да го наругае, когато трима имперски войници се втурнаха да го преследват.

— Погледнете — прошепна Аш.

Вдясно от отсрещната страна на улицата, сред горичка дървета, заобикалящи каменен резервоар, от сенките се надигна фигура, която предпазливо пристъпи на дневната светлина. Беше Специален, почернен със сажди. Войникът хвърли поглед след тичащите войници, сетне побягна в противоположната посока, покрай тяхното укритие.

Този път Че се оказа твърде бавен.

— Хей! — извика Кърл, преди той да успее да я спре.

Мъжът се обърна с разтревожено изражение, но свали ножа, когато Кърл му махна и той видя кожените й дрехи. Дотича бързо до тях и приклекна до Кърл. Изглеждаше спокоен и разумен и на свой ред ги оглеждаше с интерес. Почернените му шия и ръце бяха покрити с кръв. Че предположи, че не е негова.

Вниманието на Специалния се задържа най-дълго върху стария чуждоземец.

— Добро утро — кимна Аш.

В отговор мъжът отривисто кимна.