![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Амари?
Отначало изобщо не разпознавам сестра си. Онази Амари, която аз познавам, бяга от меча.
А тази жена изглежда готова да убива.
Амари се втурва по коридора, следвана от Тзеин. Когато един от стражите я напада с изваден меч, тя бързо го пробожда в бедрото. Тзеин му нанася удар по главата и войникът пада.
— Амари! — викам аз.
Тя спира внезапно. Когато забелязва Зели в ръцете ми, зяпва от изненада. Двамата с Тзеин се втурват насреща. И тогава виждат кръвта.
Ръката на Амари полита към устата й. Но ужасът й е нищо в сравнение с този на Тзеин. От устата му се изтръгва приглушен звук — нещо между хлипане и стенание. Той се свива. Странно е да видиш човек с неговите размери да изглежда толкова малък. Зели повдига глава от шията ми.
— Тзеин?
Той се втурва напред, пускайки брадвата си. Докато му подавам Зели, виждам, че бинтът, притиснат към гърба й е почервенял.
— Зел? — прошепва Тзеин.
Хлабавата превръзка открива напълно раните й. Трябваше да ги предупредя. Но нищо не би могло да подготви когото и да било за кървящото ЛАРВА, изрязано на гърба на момичето.
Тази гледка разбива сърцето ми. Мога само да си представям как се чувства Тзеин. Той я прегръща. Стиска прекалено силно. Но няма време за критика.
— Тръгвайте — казвам настойчиво. — Баща ми е тук. Ще дойдат и още стражи. Колкото повече се бавите, толкова по-трудно ще избягате.
— Ела с нас.
Надеждата в гласа на Амари ми причинява болка. Сърцето ми се свива при мисълта да оставя Зели. Не мога да бъда на тяхна страна.
Зели се обръща към мен и в насълзените й очи нахлува страх. Слагам ръка на челото й. Кожата й опарва ръката ми.
— Ще те намеря — прошепвам аз.
— Но баща ти…
Още един взрив. Отвсякъде пълзи черен дим.
— Тръгвайте! — изкрещявам аз, когато крепостта се разтърсва. — Излезте, докато все още е възможно!
Тзеин се втурва през дима и хаоса, носейки Зели на ръце. Амари тръгва след него, но се поколебава.
— Няма да те оставя.
— Върви — настоявам аз. — Баща ми не знае какво съм направил. Ако остана, ще опитам да те защитавам отвътре.
Амари кимва и тръгва след Тзеин, приемайки лъжата ми с вдигнат меч. Аз се свличам до стената и ги гледам, докато изчезват нагоре по стълбите, потискайки желанието си да ги последвам. Тяхната битка е спечелена. Дългът им — изпълнен.
Моята битка за спасяването на Ориша едва сега започва.
Глава седемдесета
Зели
Бягството от крепостта ми е като в мъгла, една картина от хаос и болка.
Сред всичко това раните на гърба ми се отварят и с всяко разкъсване болката е непоносима. Пред очите ми притъмнява, но когато горещината на крепостта отстъпва пред хладния нощен въздух, знам, че сме избягали. Докато Найла ни отнася в безопасност, вятърът нахлува в разрезите, издълбани в кожата ми.
Всички тези хора…
Всички магове, които са дошли да ме спасят. Какво ще направят, когато узнаят истината? Че съм безполезна. Пречупена.
В мрака опитвам нещо, каквото и да е, за да усетя прилив на магия. Но по вените ми не се втурва топлина, в сърцето ми не нахлува енергия. Усещам само изгарящите разрези от ножа. Виждам само черните очи на Саран.
Губя съзнание, преди страховете ми да успеят да достигнат върха си, без да знам колко време е минало и къде съм. Когато се свестявам, около тялото ми се обвиват мазолести ръце и ме вдигат от седлото на Найла.
Тзеин…
Никога няма да забравя отчаянието, изписано на лицето му, когато ме видя. Виждала съм този поглед само веднъж — след Нападението, когато откри трупа на мама във веригите. След всичко, което е направил, не мога да му дам причина отново да погледне така.
— Дръж се, Зел — прошепва той. — Близо сме.
Той ме слага да легна по корем, откривайки ужасната гледка на гърба ми. Раните предизвикват множество ахвания, едно момче се разплаква.
— Просто опитай — изрича умолително женски глас към стоящото до мен момиче.
— Л-лекувала съм само порязвания или ударено. Това…
Потръпвам при докосването й и застивам, когато болката раздира гърба ми.
— Не мога…
— По дяволите, Кани! — извиква Тзеин. — Направи нещо, преди да й е изтекла всичката кръв.
— Не се притеснявай — успокоява я Амари. — Ето. Докосни камъка.
Ръцете й натискат надолу и аз потрепервам още веднъж, но този път те са топли и ме сгряват като вировете около Илорин, образуващи се от приливите. Топлината преминава през тялото ми и успокоява болката.