Деца от кръв и кости [bg]

Злобата в гласа ми ме учудва. Чувала съм толкова отрова само в гласа на баща си. Но свършва работа.

Когато измъквам парцала от устата му, войникът преглъща с усилие.

— Затворничката маг — питам рязко аз. — Къде е?

— К-коя?

Тзеин изважда брадвичката си и я вдига над главата му, предизвиквайки го да посмее отново да се прави, че не разбира.

— Клетката е в мазето! Надолу по стълбите и надясно!

Феми го изритва в главата и войникът изгубва съзнание. Той се строполява на пода, а ние се втурваме към вратата.

— Сега какво? — пита Тзеин.

— Сега чакаме.

— Колко време?

Наблюдавам пясъчния часовник на врата на Кеньон, броейки зрънцата, които падат под маркировката за четвърт. Къде е втората вълна?

— Вече трябваше да са ударили…

Експлозията гръмва и избумтява, отеквайки в желязото под краката ни. Крепостта се разтриса и ние се притискаме до стената, закривайки главите си от мечовете, които започват да валят от стените. Отвън се чуват още взривове, последвани от крясъците и тропота на бягащи стражи. Отварям леко вратата и наблюдавам как край нас профучават войници. Те тичат към битка, която се надявам да не се състои.

Божниците, които не поискаха да разбудят магическите си способности, се съгласиха да се бият отдалече. С алкохола от бара успяхме да направим почти петдесет огнени бомби, а на около петстотин метра други построиха катапулти, които щяха да използват, за да изстрелват експлозивите. При такова разстояние божниците трябваше да успеят да нападнат и след това да се оттеглят още преди стражите да са стигнали до тях. А докато стражите ги преследват, ние ще избягаме.

Изчакваме гърмящите стъпки да затихнат, излизаме от оръжейната и тръгваме надолу по стълбите в центъра на крепостта. Тичаме все по-надолу и по-надолу по етажите на желязната кула. Само още няколко етажа и ще освободим Зели. Ще тръгнем направо към свещения остров. Остават още два дни, така че ще стигнем точно навреме за ритуала. Но когато слизаме по още едно стълбище, група войници застават на пътя ни. Те вдигат оръжията си да нанесат удар и аз нямам друг избор, освен да извикам:

— В атака!

Пръв напада Кеньон и кожата ми настръхва от страх, когато огънят му стопля въздуха. Около юмрука му се извива силна червена светлина и когато той замахва, избухва огромен поток пламъци, който запраща трима от стражите в стената.

След това напред се втурва Феми, използвайки металната си магия, за да стопи мечовете на стражите. Когато те спират внезапно, напред пристъпва Имани. Нашият Заразител, може би най-страшната от всички.

От ръцете й се излива тъмнозелена енергия, която обвива хората в отровен облак. В мига, когато докосва стражите, те се свиват, а кожата им пожълтява, докато болестта се втурва в телата им.