Деца от кръв и кости [bg]

Стискам силно дръжката на меча си и успявам да кимна. Почти усещам как ножът изписва ПРЕДАТЕЛ по гърба ми.

— Съжалявам. Знам… че тя беше твоето слънце. Знам… колко много означаваше тя за теб.

Баща ми върти пръстена си, потънал в своите чувства.

— Тя не искаше да тръгва. Страхуваше се, че може да се случи нещо такова.

— Мисля, че се страхуваше повече да не те разочарова, отколкото от смъртта.

Всички се страхуваме от това. Винаги сме се страхували. И най-много аз.

— Какво ще правиш с нея? — питам аз.

— С кого?

— Със Зели.

Баща ми примигва към мен. Забравил е, че тя има име.

— В момента докторът се грижи за нея. Смятаме, че свитъкът е у брат й. Утре ще я използваме, за да го получим. А след това тя ще го унищожи.

— А после? — питам аз. — След като вече няма да го има, тогава какво?

— Тогава тя ще умре. — Баща ми се връща към картата си и започва да чертае курс на движение. — Ще покажем трупа й из цяла Ориша, за да напомним на всички какво става, когато ни се противопоставят. Ако усетим дори и полъх от бунт, ще ги унищожим всичките. Веднага.

— А ако има друг начин? — подмятам аз. Поглеждам към градовете на картата. — Ако изслушаме оплакванията им… ако използваме момичето за наша пратеничка. Има хора… хора, които обича. Може да ги използваме, за да не се бунтува тя. Маг, който контролираме. — Усещам всяка дума като предателство, но когато баща ми не ме прекъсва, аз продължавам. Нямам избор. Трябва да я спася на всяка цена. — По време на пътуването си видях някои неща, татко. Сега разбирам божниците. Ако подобрим положението им, ще потушим и днешните, и бъдещите бунтове.

— И баща ми мислеше същото.

Поемам рязко въздух. Баща ми никога не говори за семейството си. Малкото, което знам за тях, е от клюките и разговорите из двореца.

— Той мислеше, че може да сложим край на потисничеството, да създадем едно по-добро кралство. И аз мислех така. А след това те го убиха. Него и всички, които обичах. — Баща ми слага хладната си ръка на шията ми. — Вярвай ми, когато казвам, че няма друг начин. Видя какво е направил онзи Огнен маг със селището им.

Кимвам, въпреки че ми се иска да не се беше случвало. Вече няма как да се боря с баща ми, след като съм видял хора, изгорени толкова бързо, че не успяха дори да изкрещят.

Баща ми ме стисва по-силно. Почти ми причинява болка.

— Чуй думите ми и научи този урок сега. Преди да е станало прекалено късно.

Той пристъпва напред и ме прегръща. Това докосване е толкова чуждо, че тялото ми потреперва от шока. Последния път, когато ме прегърна, бях малък. След като раних Амари.

Мъж, който може да рани собствената си сестра, е мъж, който може да е велик крал.

За секунда си бях позволил да изпитам гордост. Бях се радвал, докато кръвта на сестра ми течеше.

— Не вярвах в теб. — Той се отдръпва. — Не мислех, че ще успееш. Но ти опази Ориша. Всичко това ще те направи велик крал.