Драконите на сломеното слънце [bg]

— Мен казвам! — извика джуджето с достойнство и изблъска елфа встрани от пътя си. — Мен гледал. Нея мен наредила — посочи Кириан.

— Ваше величество. — Елфът забързано се поклони на Гилтас, след което се обърна към Кириан, своята водачка, казвайки: — Пристигна кралят на Торбардин.

— Него тук — обяви високо блатното джудже. Макар да не говореше елфически, навярно вече се бе досетило за какво говорят. — Мен покани него?

— Благодаря ти, Понс — изправи се Кириан, като наместваше меча около кръста си. — Ще отида да го посрещна. Ще бъде най-добре, ако останете тук, Ваше величество — допълни. Бракът им се държеше в тайна, даже от елфите, които тя лично командваше.

— Голямо чудо джудже. Него носи шапка! — Поне беше впечатлен. — Него носи обувки. — Блатното джудже беше двойно по-впечатлено. — Мен никога не виждал джудже носи обувки.

— Кралят е довел четирима телохранители със себе си — предупреди я елфът. — Както заповядахте, следихме ги от момента, в който напуснаха Торбардин.

— За тяхна, както и заради нашата безопасност, Ваше величество — побърза да вметне Кириан, забелязала, че изражението на Гилтас се помрачава.

— Не се срещнаха с никого — продължи елфът — и не бяха проследени…

— Освен от нас — поправи го саркастично кралят.

— Малко предпазливост никога не вреди, Ваше величество — каза Кириан. — Тарн Гръмогранит е новият крал на всички кланове в Торбардин. Има сигурни позиции, ала и сред джуджетата, както и измежду елфите, се намират предатели.

Гилтас въздъхна тежко.

— Иска ми се най-сетне да настъпи ден, когато това няма да бъде така. Надявам се, че джуджетата не са забелязали малката ни хитрина?

— Видяха единствено звездната светлина, Ваше величество — отвърна гордо елфът. — Чуха вятъра в клоните на дърветата. Нито ни видяха, нито ни чуха.

— Него казва харесва наша джуджешка ракия — рече важно, с блестящо лице Понс, въпреки че блясъкът може би се дължеше на факта, че съвсем наскоро бе чистил една гъска и целият се беше оплескал с мазнина. — Него казва ние прави хубава джуджешка ракия. Искаш опиташ? — попита Гилтас. — Изправя косми в нос.

Кириан и съгледвачът излязоха, отнасяйки със себе си и блатното джудже. Кралят остана сам, вгледан в потрепващия пламък на свещта. Изпод краката му отново се долови странното потрепване на земята, сякаш помръдваше целият свят. Навсякъде край него имаше само мрак. Единствената светлина идваше откъм свещта, но дори тя би могла да бъде угасена с едно духване. Толкова много неща можеха да се объркат. Дори и в този момент не беше изключено наместник Медан да влиза в спалнята му. Вероятно тъкмо сега разкъсваше възглавниците на парчета, арестуваше Планшет и настояваше да научи местонахождението на краля.

Внезапно Гилтас почувства чудовищна умора. Беше се изморил от двойствения живот, от лъжите и измамите, от факта, че постоянно му се налагаше да играе роля. Винаги се намираше под светлините на сцената, нямаше право и на секунда почивка. Не смееше да се отпусне дори нощем, понеже се страхуваше да не каже нещо в просъница, което да доведе до гибелта му.