Зовът на барабана [bg]

Не се сдържа и плъзна ръка по-навътре, умираше да я притисне към меката, хлъзгава издутина, която усещаше така близо. Но спря, с усилие, което го замая.

Ръката ѝ беше върху неговата и го дърпаше надолу.

— Моля те — прошепна тя. — Моля те, и аз те искам.

Той се почувства кух като камбана; сърцето му отекваше в главата и гърдите и болезнено биеше между краката му. Затвори очи, пое дъх, притисна ръце към грубата черга в опит да изличи усещането за кожата ѝ, после я сграбчи отново.

— Не — каза той, гласът му звучеше странно дрезгав. — Не тук, не така.

Тя седна, издигна се от тъмносинята хавлия, която се беше събрала около хълбоците ѝ, като русалка от вълните. Вече беше хладна; плътта ѝ бе бледа като мрамор в сивата светлина, кожата по гладките ѝ ръце, гърдите и раменете беше настръхнала.

Докосна я прокара пръсти по устните ѝ, по широката уста. Още усещаше вкуса ѝ, на чиста кожа и паста за зъби, и сладкия мек език.

— По-добре… — прошепна той — Искам да бъде по-добре… първия път.

Коленичиха вгледани един в друг, въздухът между тях пращеше от неизречени неща. Фитилът още гореше, но вече по-бавно. Роджър имаше чувството, че се е вкоренил тук; вероятно все пак наистина беше горгона.

После по стълбите се вдигна миризмата на прегоряло мляко и двамата се сепнаха.

— Нещо гори! — каза Бриана и хукна към стълбите, като придържаше непохватно кърпата.

Той я хвана за ръката, когато мина покрай него. Беше студена, измръзнала във ветровития коридор.

— Аз ще ида, ти върви да се облечеш.

Тя го стрелна със син поглед, обърна се и изчезна в спалнята за гости. Вратата изтрака след нея и той се втурна надолу, като трополеше по стълбите, към миризмата на бедствие, а дланта му още пареше от докосването ѝ.