Отровни думи [bg]

Където има любов, там има кураж,

където има кураж, там има мир,

където има мир, там е и Бог.

А когато Бог е с теб, имаш всичко.

Инспекторът изрецитира тези думи и в залата настъпи мълчание. Хората от племето хайда бяха добри в мълчанието. Гамаш също.

— Това молитва ли е? — попита накрая Естер.

— Един рибар го написа на стена в селище, наречено Бе де Мутон. Много далече оттук.

— Май не е чак толкова далечно — отбеляза жената.

— Рибар? — усмихна се мъжът с костюма. — Нищо чудно.

Всичките са луди.

До него седеше по-възрастен човек с дебел пуловер и го перна шеговито по врата. Двамата се разсмяха.

— Всички сме рибари — обобщи Естер и Гамаш имаше чувството, че тя включва и него. Старицата се замисли за момент, после попита: — Какво е обичал вашият Отшелник?

Детективът се зачуди.

— Не знам — отвърна след малко.

— Ако узнаете, може би ще намерите и убиеца. Как можем да ви помогнем?

— В колибата на Отшелника на няколко пъти се натъквахме на думите woo и Шарлот. Те ме насочиха към Емили Кар, а тя ме доведе тук.

— Е, не сте първият — заяви през смях възрастен мъж. Смехът му не звучеше самодоволен или подигравателен. — Картините ѝ от години насочват хората към Хайда Гуаи.

Трудно бе да се каже дали присъстващите смятаха това за хубаво или лошо.

— Смятам, че Отшелника е идвал на островите Кралица Шарлота преди петнайсет или повече години. Предполагаме, че е бил чех. Навярно е говорел с акцент.

Гамаш извади снимките, направени в моргата. Предупредил бе какво ще покаже, но не се тревожеше. Тези хора се чувстваха еднакво удобно и с живота, и със смъртта. Живееха на място, където границите бяха размити и хора, животни и духове съжителстваха заедно, слепците виждаха и всеки бе надарен със способността да лети.

Докато отпиваха от силния чай, индианците разглеждаха снимките на мъртвеца. Гледаха ги дълго и съсредоточено.

Дори девойката пилот обърна подобаващо внимание на фотографиите.

А Гамаш ги наблюдаваше как гледат снимките. Очакваше да долови проблясък в нечий поглед, бегло разпознаване. Потръпване, промяна в ритъма на дишането. С изострени до крайност сетива инспекторът се взираше във всеки един от околните. Но видя само хора, които искат да помогнат.

— Боя се, че ви разочаровахме — изрече Естер, докато Гамаш прибираше снимките в чантата си. — Защо не ни ги изпратихте по имейл?

— О, изпратих ги на сержант Миншъл, а той ги разпространи сред полицейските служители. Но предпочетох да дойда лично. А има и още нещо, което не можех да пусна по имейл. Затова го нося със себе си.

Постави на масата два вързопа и внимателно разтвори първия.

В залата се възцари пълна тишина — не се чуваше тракане на лъжичка в стената на порцеланова чаша, шумолене на фолио при отваряне на капсула сметана, дори дишането сякаш спря. Като че ли още нещо се бе присъединило към тях. Сякаш тишината бе седнала на масата.