Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Без светлина [bg]
Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Без светлина [bg]

Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:

В „Без светлина“ Дейвид Линдзи ни отвежда в ужасяващия модерен престъпен свят, разполагащ с най-съвременна техника, един брутален свят, където управляват хора с безгранична власт и богатство, търгуващи с наркотици и оръжие на стойност милиарди долари, действащи на арена без граници, без закони и без всякакъв морал. Маркъс Грейвър, шеф на хюстънския разузнавателен отдел, осъзнава, че сам не може да проучи загадъчната смърт на детектива Тислър. Затова той търси помощ от Арнет, притежаваща частна агенция, работила някога за ЦРУ. Когато сътрудниците на Арнет я отвеждат до Панос Калатис — бивш легендарен дълбоко законспириран агент на Мосад, а сега един от най-богатите, най-опасни престъпници в света — тя разбира: Грейвър няма да може да се справи с него, това не е по силите и на цялото хюстънско полицейско управление.
1 ... 143 144 145 146 147 148 149 150 151 ... 219
Перейти на страницу:

— Знаеш ли какво се случи тук, душко? — рече тя. — Лош късмет. Ти попадна в самия край на една ужасна операция. Може никога да не разбереш какво се е случило. Никога. Загуби две нечестни ченгета, и ако трябва да приемеш докрай фактите, навярно трима. Има вероятност дори да не научиш дали са били повече. Лошите момчета са се били организирали така добре над главата ти, че си успял само да зърнеш нещичко, преди да тръшнат вратата. Смятай, че ти е провървяло.

Тя всмукна от цигарата, гледайки го през острия дим. Тази преценка беше жестока, но може би точна и Грейвър си помисли, че има причина тя да я поднесе толкова директно.

— Ала твоите инстинкти ти подсказват правилно едно нещо — рече тя. — Има някой друг, все още в сянка. На мен също ми се струва, че Тислър, Безъм и Дийн биха идентифицирали този някой друг, и той, който и да е, би спечелил от тяхната смърт толкова, колкото и Калатис. Вероятно той е в пълна безопасност сега. Освен ако ти не откриеш нещо.

Тя размаха цигарата пред него.

— Можеш да направиш две неща. Да спотайваш всичко, доколкото е възможно, докато продължаваш да действаш самостоятелно. Или да напишеш някакъв подробен доклад за всичко случило се през последните три дни, откакто откриха мъртвия Тислър. — Тя се спря. — Водиш си личен дневник, нали?

Грейвър кимна.

— Добре. Записвай там нещата така, както са се случили, с всички подробности за твоите действия — като пропускаш името ми, естествено, предавайки всичко в хронологичен ред. Прескочи Уестрейт и го дай на Хъртиг. Нека той да реши вместо теб. Това му е работата, дявол да го вземе.

Тя се взря в него, малка жилава жена с мургав тен и тъмно минало, която на съвсем млади години е трябвало да свикне да взема трудни решения, едно, от които бе да остане в тази професия. После, твърде късно, тя бе открила, че да живееш с такива решения, е всъщност съвсем различно от тяхното вземане. И всичко това я беше състарило. Но тя отдавна вече не трепваше пред перспективата да взема съдбоносни решения. Тя рискуваше и после се бореше насаме със своята съвест. Точно това бяха истинските страшни сблъсъци, призна му тя веднъж, да се изправиш пред самия себе си, да бъдеш едновременно свой собствен съдия и съдебно жури — а някой ден, ако е необходимо, дори и палач.

— Направихме някои проверки в „Гълфстрийм Банк“ — каза тя, нарушавайки мълчанието му. — Знаеш ли, тази банка е едва от шест години? Предполагам, че преди около седем години Калатис е извършил маркетингово проучване на градовете в Юга. Не знам какви са били критериите му, но изглежда Хюстън е отговарял на неговите изисквания за това, което си е наумил да върши. Това е дългосрочно планиране. Като се замислиш, този проект е изразходвал по-голямата част от едно десетилетие в живота му. Това може донякъде да ти подскаже за сумите пари, заложени тук. Трябва да са колосални.

Тя поклати глава, гледайки го внимателно, макар че мислите й бяха разкъсани.

— Знаеш ли, тази работа все повече ме плаши. При типове като Калатис и Страсър няма никакви граници, такива просто не съществуват. Те са като мошеническо правителство, което разполага с богатство, но няма физическа територия, няма избиратели, освен своите жертви, няма друга причина за съществуване, освен алчността — Тя замълча. — Да се чудиш дали това не е бъдещето… все по-големи апетити, ненаситна алчност. — Тя скептично се усмихна. — Но аз май се отклоних от моята история. Стигнах едва ли не до древността.

— „Хермес Експортс“ — каза Грейвър, сякаш не я беше слушал.

— Да, и тях ги проверяваме. Изглежда те продават на страшно много вносители. Вероятно разпръскват кокаин по цялата страна.

— Смяташ, че го „възстановяват“ всичкия тук, а после го натоварват и извозват?

— Че защо? Ако стоката пристигне благополучно, защо да не я пуснат да си продължи?

— В такъв случай процесът навярно не е чак толкова сложен.

— Предполагам, че химиците на Страсър са подготвили навсякъде съответните хора. Освен това наркобизнесът и всичко, свързано с тази гадост, не предполага особен ум. Можеш да обучиш дори и един орангутан да го върши. Наркопроизводството изобщо не се отличава с особена хигиена и прецизност.

Грейвър погледна бележника си. Искаше да я помоли да направи компютърна проверка на Виктор Ласт и да види дали в нейните банки от данни има нещо повече от собствените му източници, но кой знае защо се въздържа.

1 ... 143 144 145 146 147 148 149 150 151 ... 219
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)