Без светлина [bg]

Тя дори не трепна. Стоеше изправена зад стола си, хванала облегалката с тънките си пръсти.

— Няма да е зле да дойдеш на себе си — с равен глас рече тя. Лицето й доби студен израз и той не можеше да разгадае особения й поглед. Ако не беше така напрегнат, ако владееше по-добре мислите си, този израз на лицето й би имал възпиращ ефект върху него. Той замислено потупваше с палец върху масата.

— Но аз не съм отрязан, Арнет. Има пряк път към Калатис… чрез Колин Фийбър.

— В случай че го прибереш, времето за намирането на Калатис ще се ограничи до часове, а не дни — предупреди го тя. — В момента, в който го прибереш… — Тя щракна с пръсти.

— Ако има опасност да изпусна Калатис, няма да се поколебая да го направя.

— Това е рисковано.

— Това е безразсъдно.

След малко тя попита:

— Според теб с колко време разполагаш?

Грейвър погледна бележника и го побутна напред-назад.

— Вероятно Уестрейт вече се е обадил по телефона вкъщи — каза той. — Или пък Бен Олмстед, моят сержант в Отряда за борба с тероризма. Имам трима души, освен Олмстед, в съвместна дейност с ФБР. Те работят извън нашата сграда. Ще получа веднага новини от тях, затова ще разбера, ако открият нещо в Саут Шор Харбър. Очаквам по някое време Джинет да съобщи за изчезването на Дийн. Рано или късно ще предположат, че Дийн може да е бил един от загиналите, но не ще могат да го докажат. Но заради изчезването му и смъртните случаи на Тислър и Безъм, някой — вероятно Уорд Лукънс — ще настоява за разследване. И ще го имат. Тогава ще трябва да си кажа всичко, което знам.

— Следователно, ние разполагаме с…

— Струва ми се, с няколко дни. Мисля, че всичко зависи от това колко скоро Джинет ще изпадне в паника.

Радиотелефонът, който бе на масата до лакътя на Грейвър, звънна за първи път. Той го вдигна.

— Обажда се Нюман. Намирам се на „Гълф Фриуей“ и се връщам. Имам нещо от Шек.

— Какво е то? — Грейвър се изправи на стола и Арнет замръзна на място, с прикован в него поглед. Грейвър й даде допълнителната слушалка, за да чува и тя.

— Не съм сигурен — отвърна Нюман. — Имам няколко авиационни навигаторски карти, но и открих една кутия, непромокаема, като контейнерче от армейски тип, малко повече от пет инча на дължина. Намерих я завързана с рибарска корда от вътрешната страна на каналната капачка в една от баните.

— Боже мой, да — прошепна Арнет, навеждайки се изведнъж над масата.

Мускулите на врата на Грейвър започнаха да се напрягат.

— Не съм я отворил — каза Нюман. — Страхувам се, че може да е непроявен филм.

— Накарай го да я донесе тук — рече Арнет, давайки знак с ръка.

Грейвър я изгледа.

— Ако смяташ, че може… нека да дойде — каза тя.

Грейвър кимна.

— Дай му адреса — рече тя.

— Нюман…

— Да?

— Виж какво, ще ти дам един адрес. Искам да донесеш кутийката на „Рауър“, номер 4645.