Фурията на Първия лорд [bg]

Принцепсът издаде тих, хриптящ звук, и вдигна ръка, за да даде знак на войника, който чакаше наблизо.

— Подайте сигнал напред към канимите. Нека да видим какво мислят тези ворди за срещата с няколко хиляди воини от Нараш вместо легионерски щитове.

— И да видим дали канимите са готови да изпълняват вашите заповеди, нали? — промърмори Фиделиас, докато се разнасяше чистия звук на рога.

Октавиан се ухили и тихо отвърна.

— Глупости. Нямам никакви съмнения в солидността на нашия съюз.

— Отлично, сър — каза Фиделиас. — Точно за това говорех.

Пронизителните писъци на вордските воини през мъглата не приличаха на нищо, което Фиделиас беше чувал преди, но той ги разпозна безпогрешно. Положи усилия да не потръпне неволно. За останалата част от легиона той все още беше Валиар Маркус, преместен поради напредналата си възраст за съветник на младия капитан. Валиар Маркус не би показал страх пред лицето на враговете. Без значение колко ужасяващи бяха за всеки поне малко разумен.

Двойна колона от няколкостотин канимски воини, водена от самия Варг, побърза към предните редици на армията. Темпото им беше наистина бързо, но Варг спря, за да се консултира набързо с принцепса. Той кимна на Октавиан, след което даде няколко заповеди на техния ръмжащ език и воините-вълци клекнаха в двойна линия, извита пред останалата част на войската като легионерски щит.

Фиделиас ясно виждаше само най-близките каними в центъра на линията — Варг и воините до него. Тънките им, мускулести тела се движеха съвсем хаотично, но в същото време плавно и координирано всеки воин в броня заемаше точно толкова място, колкото му беше необходимо, за да използва свободно оръжията си. Помежду си те спазваха точно премерена дистанция, привидно несъзнателно и без никакво колебание. Канимите бяха войници, очевидно действаха дисциплинирано и съгласувано, но техните методи и тактики бяха напълно различни от тези, използвани от алеранските легионери. Фиделиас дори не искаше да мисли за потресаващата чиста сила, която този канимски щит би могъл да има. Ако използват такава пехотна тактика, алерански легион не би могъл да оцелее в директен сблъсък с тях.

Освен това, когато алеранците на няколко пъти се изправяха срещу каними от кастата на воините, резултатът от битката никога не беше в тяхна полза. В най-добрия случай те постигнаха равенство в няколкото кратки схватки за две години битки край Елинарх и в долината. В най-лошите случаи кастата на воините отнасяше главите на алеранците със себе си.

Вордът отново нададе неестествените си писъци, този път много по-близо, и Фиделиас усети как сърцето му заби по-бързо. Той изправи гръб и принуди лицето си да приеме изражението на Маркус, съсредоточено и готово за битка. Чу как до него принцепсът дава бързи заповеди — изпращаше разузнавачите обратно отпред и по фланговете на армията, а конницата на Максимус да се разположи в двата края на канимската линия, за да е готова да помогне, ако е необходимо.