Фурията на Първия лорд [bg]

Въпреки че не съм сигурен, че някой някога е правил това толкова буквално, помисли си Фиделиас.

Докато легионите и техните канимски съюзници се стичаха по хълмовете над Рива, ниските облаци и дъждовната завеса сякаш бяха завързани към знамената на алеранските войски и канимските воини с безброй невидими, призрачни алени нишки, простиращи се навсякъде във въздуха. Тези облаци обгръщаха цялата армия, скривайки нейния брой и идентичност от външни погледи — с любезното съдействие на канимските жреци, водени от техния нов лидер, майстор Марок.

В облаците, над главите на настъпващата армия, се носеха Красус и неговите рицари Рибки. Рицарите Аери бяха задържали дузина кипящи от енергия мълнии от бурята, която се беше разразила преди първи зори. Мълниите страховито припукваха и се мятаха напред-назад между рицарите — синьо-бели зверове, уловени в кръг от вятърни фурии. Постоянният им гръмотевичен тътен се носеше пред настъпващата армия, прикривайки звуците на маршируващата пехота и на конницата.

— Всичко това изглежда доста стилно и зловещо — отбеляза Фиделиас пред принцепса. — А външният вид може да бъде много важен. Но няма как да не се чудя защо правим това, ваше височество.

Октавиан изчака гръмотевицата, преди да отговори.

— Просто няма много начини да се скрие войска по време на поход — каза той с поверителен тон. — А аз искам истинската сила на нашето настъпление да бъде изненада за ворда.

— Разбирам — каза Фиделиас. — За миг си помислих, че толкова зрелищно ни заслепявате и изумявате само за да направите настъплението незабравимо.

Принцепсът широко се ухили.

— Имаме очи извън мъглата — ловците на Варг и рицарите на дърво на двата легиона.

— Но пък сега ще има забавяне на информацията. Те ще трябва да дойдат тук, за да ви предадат нещо. Ако неочаквано се появят големи сили, това може да бъде фатално.

Принцепсът сви рамене.

— Няма такива сили — каза той с толкова позната увереност, че Фиделиас съвсем отчетливо си представи Секстус.

Фиделиас понижи глас.

— Абсолютно сигурен ли сте в това?

Принцепсът го погледна замислено за момент, след което кимна.

— Да.

— Защо тогава просто не заобиколите Рива?

— Първо, защото трябва да се тестваме в реална битка — отговори той. — Досега никога не сме се опитвали да действаме съгласувано в настъпателни операции, поне не и в такъв мащаб. За нас е важно да разберем какво можем да противопоставим на тези конкретни разновидности на ворда.

— А второ?

Принцепсът си предаде нехаен вид, но под повърхността Фиделиас усети гранитна твърдост.

— Този град не им принадлежи. Определено — той погледна към мъглата, сякаш се опитваше да различи какво се крие зад нея. — Освен това в Рива вордът може да крие цели легиони. По-добре да го разберем сега и да се справим с тях, отколкото да ги оставим да ни изненадат в гръб, когато стигнем до Калдерон.