![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Извинявам се за забавянето — каза Амара на Дорога. — Сигурна съм, че след малко нещата ще се изяснят.
— Не бързайте — отвърна Дорога с широка усмивка, разцъфнала на грозното му лице.
От суматохата на лагера се появи Бърнард, като си проправяше път през групата чираци на ковача, двама от които носеха няколко комплекта нова легионерска броня. Бърнард кимна на Дорога и се ръкува с марата, след което се обърна към Амара. Челюстта му може и да не беше смляна на прах от удара на Инвидия, но очевидно се беше натрошила на половин дузина парчета. Лечителите тъкмо бяха приключили с възстановяването на костите, включително и заместващи зъби за избитите, но лицето му все още беше значително отекло. За да възстановят напълно челюстта му, щяха да са необходими повече от една процедура и достатъчно време, а пред лицето на предстоящата битка лечителите бяха съвсем недостатъчно. Затова когато Бърнард заговори, думите през стиснатите зъби дойдоха леко деформирани.
— Дорога. Милейди. Започнаха ли вече?
— Нямам представа — каза Амара. — Едно от кучетата на Валериус отговаряше за часовите и спря Дорога. Разрешихме проблема.
Бърнард мрачно погледна проснатия в безсъзнание мъж.
— Моята съпруга. Дипломатът.
— Не започвай пак — каза Амара.
Минута по-късно легионерът се върна от командната палатка и кимна на Амара.
— Графиньо, принцепсът ви поздравява и изразява своята благодарност към вожда на клана, че е дошъл при нас в момент на нужда. Той е добре дошъл да присъства.
Тя хвърли поглед към съпруга си и завъртя очи.
— Благодаря ви, легионер. Дорога, ако обичате.
Дорога последва Бърнард, погледна надолу към проснатия мъж и замислено се почеса по челюстта.
— Смея ли да откажа…
Влязоха вътре и се озоваха пред чакащия ги Атис Гай. Той беше седнал на стол на малка платформа с изглед към пясъчната маса, конфигурирана да представлява долината Калдерон. Краката му бяха увити в дебело одеяло и изглеждаше блед. Сър Ерен беше застанал отстрани и малко зад него, а Ария Плацида стоеше в подобна позиция срещу Ерен.
В палатката се бяха събрали повечето от най-високопоставените граждани на Империята: шепа уморени, окървавени, мръсни от пътя мъже и жени с горди и мрачни лица. Всеки оцелял Върховен лорд беше тук, както и повечето Върховни лейди. Капитаните на легионите също присъстваха, заедно с представители на Сената — които, Амара беше сигурна, изпълняваха предимно церемониална функция. Предвид обстоятелствата можеше да се каже, че палатката е доста претъпкана.
Амара забеляза лейди Верадис, застанала до баща си, сивокосия лорд Церес.
— Амара! — възкликна лейди Верадис и забърза към нея със загрижено изражение на лицето. — Какво стана?
— О, блъснах ръката си в нещо упорито — отговори Амара.
Верадис хвана лявата й ръка и я вдигна едновременно с веждите си:
— Счупена е.
— В името на добра кауза. Ще помоля някой да се погрижи, когато приключим.
Верадис цъкна с език и изсумтя:
— О, вие сте невъзможна, просто ми я дайте.
— Няма нужда да…
Верадис вдигна лявата й ръка и съвсем спокойно щракна пръстите и палеца си, сякаш имитира затваряне на уста. След това нежно притисна китката на Амара и измърмори нещо под нос. През следващите няколко секунди болката отслабна и Амара въздъхна облекчено.
— Това е той, нали? — обърна се Дорога към Бърнард.
— Да.
Дорога поклати глава, докато изучаваше Атис Гай. След това каза:
— Веднага се връщам.
Широкоплещият варварин спокойно приближи към принцепса. Докато приближаваше, Ерен и лейди Плацида ставаха все по-напрегнати. Лейди Плацида направи половин крачка напред, за да бъде между Дорога и Атис.
— Спокойно, жено — каза Дорога. — Просто искам да говоря с този мъж.
— Вашето оръжие, сър — сухо каза Ария.
Дорога примигна, а после сякаш си спомни за тоягата. Той я подаде на лейди Плацида с дръжката напред и я пусна веднага щом тя я хвана. Тоягата падна на пода със силен трясък и лейди Плацида изсумтя. Трябваше да направи видимо усилие, за да вдигне оръжието и спокойно да го остави настрана.
Дорога кимна, след това се качи на платформата, застана до Атис и се втренчи в него с ръце на хълбоците.
— Вие трябва да сте вождът на клана Дорога? — учтиво попита Атис.