![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
На всеки каним се пада по един алеранец, мислено си отбеляза Фиделиас. Дори когато се сражават заедно, принцепсът проявява предпазливост към своите съюзници, което може да се разглежда като предпазна мярка и като знак на уважение. Принцепсът беше първият, който разбра начинът на мислене на воините-вълци, и умело приложи тези знания както на бойното поле, така и на масата за преговори. Октавиан рядко бе постигал убедителна победа над канимите, но въпреки това в края на деня той винаги успяваше да удържи най-важните територии или да отвоюва още една миля земя от врага — и сега бившите му врагове нададоха вой и се хвърлиха срещу ворда, веднага щом той излезе от мъглата.
Битката беше кратка, първична и брутална.
Вордските воини за миг забавиха крачка, когато видяха готовите да ги посрещнат каними, но след това с пронизителни писъци и крясъци се втурнаха напред. Отвратителните косящи крайници се забиваха във воините-вълци със сила, която би накарала алеранските легионери, които нямат изключителни умения или късмет, да крещят от болка или да умират. Срещу бойната линия на канимите, бронирани от главата до петите, атаката изглеждаше… не особено впечатляваща.
Варг просто отряза косите от крайниците на своя противник, когато той се приближи до него — червеното му стоманено острие проблясваше в синьо-бялата светлина на силите, надвиснали над главите им. Третият удар отнесе главата от раменете на ворда и тежък ритник едновременно смачка черния хитин на торса му и го изхвърли назад, оставяйки го да умре на земята в безпомощни конвулсии. Мечът на Варг проблесна в едната посока и удари опорния крайник на друг ворд, след това с обратния замах той отряза косата на ворда от другата страна, която вече беше изцапана с канимска кръв, спасявайки живота на зашеметен канимски воин.
Варг изрева яростно и на Фиделиас му се стори, че той неподправено се наслаждава на битката, удари втория ворд, покривайки падналия воин, докато той се опомни и вдигне оръжието си. След това Варг проби отдясно, докато възстановеният каним се насочи наляво. И двамата се втурнаха напред, а канимите от втората редица ги последваха, така че вордите от двете страни на дупката, която Варг беше създал, се оказаха заобиколени от воини, които ги атакуваха от всички страни.
Пробивът в линията на ворда се разшири, тъй като всеки противник на паднал ворд се придвижи напред и отиде във фланга или тила на друг враг, така че бойното поле пред Фиделиас и останалата част от командната група сякаш се разпадна на две части, отляво и отдясно, като две завеси, които отварят сцена, осеяни с телата на вордски воини. Битката продължаваше да бушува в мъглата отляво и отдясно, скрита от погледа им.
В един момент писъците на ворда се промениха в нови, по-различни — отстъпление? — и роговете на кавалерията на Максимус започнаха да тръбят атака, като постепенно се отдалечаваха.
— Да, пречупиха се — каза принцепсът със зъби, оголени във вълча усмивка. Той стисна ръката си в юмрук. — Макс ги преследва. Те бягат. Велики фурии, те бягат!
Той така и не се обърна, нито повиши глас — не можеше, защото трябваше да запази спокойния образ, подходящ за принцепса на Империята — но Фиделиас прецени, че Валиар Маркус би бил повече от щастлив да го направи вместо него.
— Бягат, момчета — изкрещя той към войската по-долу с обичайния си глас. — Варг и Антилар им дойдоха в повече!
Гръмотевичните приветствия и канимското ръмжене продължиха няколко секунди, преди Фиделиас да даде знак на кохортите да спрат, и веднага алеранските центуриони и канимските майстори на лова започнаха да крещят и реват, въвеждайки ред в строя.
Мигове по-късно се появиха и първите завръщащи се каними, които застанаха в същото бойно формирование, в което бяха започнали битката. Някои се придвижваха, подкрепени от други, но дупки в редиците нямаше. По фланговете алеранската конница се върна на първоначалните си позиции. Максимус Антилар се появи пред тях миг преди Варг и поздрави принцепса, удряйки с юмрук бронята над сърцето си.
Варг спря пред тях и кимна на принцепса.
— Не беше трудна битка.
— Изглежда те имат точка на пречупване, когато волята на кралицата им не ги води — каза принцепсът, — и вашите воини я откриха.