Фурията на Първия лорд [bg]

Кайтай тихо изсумтя.

— Врани, крайно време беше — каза тя. — Означава ли това, че и аз вече мога да не се крия, алеранецо?

— Не виждам пречки за това — отговори принцепсът.

Фиделиас изненадано повдигна вежди.

— Ваше височество? Знаех, че тя може да управлява дребни фурии, светлини и прочие, но…

— Но? — слаба усмивка пробяга по устните му.

— Но тя е марат, сър. Маратите не използват фурии.

Принцепсът се престори на изненадан.

— Тя е марат? Сигурен ли сте?

Фиделиас му хвърли кисел поглед. Принцепсът се засмя от сърце.

— Вероятно сте забелязали, че нашият скъп посланик не се съобразява много-много с общоприетите норми.

— Не и когато са смешни — изсумтя Кайтай.

И двете изречения прозвучаха толкова последователно и близко едно до друго, че сякаш бяха казани от актьори по сценарий или произнесени от един и същи човек. Фиделиас гледаше еднаквите им по цвят очи, сякаш за първи път, чувствайки се глупав.

— Начинът, по който маратите действат в тандем с животното от своя клан. Това е нещо повече от техен обичай, нали?

— Имат връзка — каза принцепсът, кимвайки. — Самият аз едва го разбирам, и честно казано, тя изобщо не ми помага, когато се опитвам.

— Това е така, защото знанията, дадени свободно на друг, изобщо не са знания, алеранецо — отговори Кайтай. — Това са слухове. Човек трябва да се научи сам.

— И тази връзка… й позволява да призовава фурии като вас — прошепна Фиделиас.

— Очевидно — отвърна принцепсът.

Кайтай за секунда се намръщи замислено, след което каза:

— Той е по-силен. По-фокусиран. Но пък аз мога да управлявам повече неща едновременно.

В отговор принцепсът вдигна вежди.

— Така ли мислиш?

Кайтай сви рамене.

Фиделиас се намръщи.

— Посланик… сега прокраднахте ли се под воал към портите на града и опитахте ли се да ги съборите?

Кайтай хвърли раздразнен поглед към Фиделиас, но не каза нищо.

Принцепсът погледна първо единия, после другия, изражението му беше неразгадаемо, и каза:

— Това е било много съобразително от твоя страна, Кайтай.

— Искаме портите свалени — каза тя. — Какво значение има кой или кога ще ги свали?

Октавиан кимна.

— Но много внимателно.

Кайтай го погледна още по-мрачно.

— Не го казвай.

— Да не казвам какво? Че харесвам загрижеността ти ли?

Тя леко плесна крака му с краищата на юздите си.

Марат, призоваващ фурии, в непосредствена близост до принцепса на Империята. Принцепс, който никога не е демонстрирал своите способности, извън най-елементарните умения… освен когато очевидно ефектът му върху фуриите е бил толкова невъобразим, че трудно би могъл да бъде разпознат като резултат на нечие призоваване. Самият Фиделиас, доказан и признат предател на Короната, убиец в служба на враговете на принцепса, яздещ открито вляво от него, под фалшиво лице и със смъртна присъда, и искащ да остане там, където е сега.