![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Варг издаде доволно ръмжене в знак на съгласие.
— Надявам се да ни удостоите с тази чест да позволите на нашите лечители да лекуват вашите ранени. Няма смисъл да отпадат, когато можем напълно да ги възстановим.
— Това ще ми достави удоволствие — отговори Варг. — Ще го поискам от тях.
Октавиан наклони глава към канимския вожд и поздрави Антилар.
— Разкажи ми.
— Някои успяха да се измъкнат от битката — каза Антилар Максимус, — но никой не излезе от мъглата. Разузнавачите съобщават, че други подобни отряди са се оттеглили обратно в града. Изкачили са се направо по стените. Сега са вътре, може би около хиляда.
— И това са само тези, които видяхме — каза Октавиан. — Не можем да ги оставим в крепост зад гърба си, позволявайки им да отглеждат кроач и да подхранят подкрепленията, които неминуемо ще прехвърлят тук. Този въпрос ще трябва да бъде решен от нас. Подайте сигнал към Първа кохорта и Бойните врани. Искам те първи да влязат през портите. Нека двете кавалерийски крила да заемат позиции около града, като прихващат всеки, който се опитва да избяга.
Антилар примигна.
— Тези порти не са направени от хартия и смола, Калдерон — каза трибунът. — Тази зима Върховни лордове са ги подсилвали с месеци. В сметките си силен. Имаш ли представа колко сили са необходими за разрушаването им?
Принцепсът обмисли думите на Антилар. Фиделиас гледаше едновременно Антилар и Варг, но не мислеше, че някой от тях забелязва колко нервен е Октавиан. Накрая принцепсът кимна и каза:
— Значителни.
— Не мисля, че ги имаме — продължи Макс.
— Мисля, че грешиш, Макс — каза Октавиан спокойно.
Очите на посланика се присвиха в очакване, почти светеха в зелено, а усмивката й по някакъв начин накара Фиделиас да обърне внимание на кучешките й зъби повече от всичко друго.
Принцепсът й се усмихна в отговор, почти обезоръжаващо по-момчешки, и каза:
— Да разберем.
Глава 32
Тави се зачуди дали не прави много голяма, много унизителна и потенциално фатална грешка.
Той се намръщи и твърдо каза на съмняващата се част от себе си: ако не искаше да поемаш големи рискове, не биваше да започваш да крещиш кой е баща ти. Можеше тихо да прекосиш Империята и да се скриеш сред маратите, ако искаше. Реши да се бориш за своето първородство. Е, сега е време за битка. Време е да видим дали можеш да направиш това, което трябва. Така че спри да хленчиш и отвори тази порта.
— Майсторът на войната Варг ще поеме оперативното командване, докато аз се занимавам с портите — каза Тави.
Командващият състав на легиона беше информиран за намерението на Тави предишния ден. Тогава не им хареса. Днес обаче те просто поздравиха. Добре. Участието на Варг в първата битка (сама по себе си схватка в сравнение с това, което предстоеше) ги беше убедило в способностите на канима.
— Трибун Антилус — каза Тави.
Този призив беше препредаден няколко пъти във верига и накрая Красус кацна на земята до коня на Тави. Те си размениха поздрави и Тави каза:
— Ще продължа напред с Първа кохорта и Бойните врани. Искам вие и Рибките да се реете над мен.
— Да, сър — каза Красус. — Ще бъдем там.
— Вървете — каза Тави.
Красус излетя и Тави нямаше друг избор, освен да се опита да разруши отбранителна структура, подготвяна в продължение на десетилетия, ако не и на векове, за да устои точно на това, което щеше да опита. Погледна през рамо към Фиделиас. Валиар Маркус чакаше спокойно, лицето му беше твърдо и сериозно. Въпреки че чертите му не се бяха променили, Тави усещаше разликата — мъжът беше по-гъвкав, движенията му донякъде напомняха на лъвски. За всеки случаен наблюдател Фиделиас изглеждаше точно като Валиар Маркус. Но Тави усещаше, че мъжът някак е наясно със страха му.
Съвършено оправданият му страх. Неговият много разумен страх. Неговият доста зрял и дори мъдър страх.
Престани да мислиш и се захващай за работа, решително си помисли той.
Актеон, черният жребец на Тави с дълги крака, вдигна глава и разтърси грива. Това беше неговият кон, с който беше малко преди да бъде принуден да поеме командването на Първи алерански легион — подарък от Хашат, вожда на маратския Клан на коня. Маратският жребец беше по-пъргав и по-издръжлив от всеки алерански кон, който Тави бе срещал, но не беше свръхестествено животно.