Фурията на Първия лорд [bg]

— Предполагам — каза на глас той.

Без нито един жест от негова страна двамата едновременно тръгнаха напред.

Тави яздеше в мъглата. Копитата на Актеон удряха в земята. Пътят към най-близките градски порти беше ясно маркиран от следите от битката, която останалата част от Алера беше водила тук няколко дни по-рано. Там пръски алена алеранска кръв, сега кафява и накацана от мухи. Тук гладиус, счупен на шест инча от дръжката, резултат от прибързано коване или лоша поддръжка. Кървав шлем на легионер лежеше настрани, на гребена му имаше дупка с форма на косите, които имаха вместо ръце новите вордски воини и с които се сражаваха същия ден.

Но нямаше трупове — нито на паднали легионери, нито на каквито и да са ворди освен убитите днес. Тави потръпна. Вордът не позволяваше на месото да се хаби, дори и месото от техния вид.

Гръмотевичните тътени на бурята се придвижваха с тях. Тави можеше да чуе непрекъснатите вихрови потоци, които поддържаха рицарите Рибки наблизо, на няколкостотин ярда над и зад тях. Най-близкият рицар от тях, вероятно Красус, висеше точно над главата на Тави, едва забележим в мъглата.

Стените на Рива изведнъж изплуваха от мъглата заедно с портите на града. Издигаха се на четиридесет фута от земята, а кулите от двете им страни се извисяваха с още двадесет фута. Тави усети как мускулите на гърба му се стягат и сърцето му започва да бие по-бързо.

Щеше да се разкрие пред всички, които можеха да го видят.

И тогава нещо непременно щеше да се случи… и той се съмняваше, че щеше да му хареса.

Тави се съсредоточи върху портите. Те бяха направени от камък, облицован със стомана. Тежаха тонове и тонове, но бяха толкова перфектно балансирани на пантите си, че когато не бяха заключени, един–единствен човек можеше да ги отвори, дори без помощта на фурии. Но въпреки това те бяха по-здрави от каменните стени, които ги ограждаха. Огънят нямаше да ги притесни. Стоманен таран можеше да ги удря с дни и да не постигне абсолютно нищо. Дори мечовете на най-добрите рицари на метал в Империята щяха да се счупят върху тях. Мълниите, които рицарите от Първи алерански бяха подготвили, можеха само да надраскат полираната стоманена повърхност. Самата земя около тях не можеше да бъде раздвижена.

Въпреки това, според опита на Тави, много малко хора са имали достатъчно уважение към разрушителната сила на по-финото заклинание.

Дърво и вода.

Той беше изминал дълъг, дълъг път от долината Калдерон, от кльощавия чирак-овчар, който не можеше да управлява дори магическа лампа или фурна. По това време той позна мира и войната, цивилизацията и дивачеството, спокойното учене и отчаяното прилагане. Като момче мечтаеше да живее живот, в който да се доказва, въпреки пълната си неспособност да призовава фурии… а сега фурията му вероятно беше единственото, което щеше да го запази жив.