Фурията на Първия лорд [bg]

Дорога кимна и протегна ръка. Атис я прие и те си стиснаха предмишниците.

— Благодаря ви за помощта днес — каза Атис. — Вие спасихте живота на много от моите хора.

— Това правят добрите съседи — отговори Дорога. — Въпреки че може би вас, алеранците, никой не ви е учил на това.

— Напълно възможно — съгласи се Атис, на устните му все още играеше слаба усмивка. — Трябва да ви попитам дали други представители на вашия народ биха искали да ни помогнат.

Дорога изсумтя.

— Пратих известие. Да видим кой ще отговори. Но аз и моят клан сме тук. Ние ще останем с вас.

Принцепсът кимна.

— Радвам се, че сте тук.

— Не бъдете глупак — каза Дорога. — След като това приключи, вие и аз ще обсъдим балансирането на везните.

— Ще се радвам да го направим — отвърна Атис.

Дорога изсумтя, лека изненада пробяга по лицето му:

— Точно така. Добре.

— Е, мисля, че можем да започнем — каза принцепсът.

Дорога скръсти ръце на гърдите си, кимна на Атис и се върна при Амара и Бърнард.

— Граждани, сенатори, капитани — каза Атис, повишавайки тон. — Ако ми обърнете внимание, ще обсъдим отбраната на долината. Нашият домакин, доста далновидният граф Калдерон, ще ни опише защитните си структури.

Бърнард погледна Амара и раздразнено посочи към челюстта си.

— О — каза тя. — Ваше височество, съпругът ми е наранил челюстта си и има затруднения да говори. С ваше разрешение аз ще запозная всички с нашата защита.

— Моля, заповядайте — покани я принцепсът.

Амара пристъпи напред и се качи на платформата с пясъчната маса. Всички се събраха около нея, за да гледат.

— Както можете да видите — започна Амара, — долината Калдерон е разделена на три отделни участъка от новите стени. В момента ние се намираме точно зад най-западната стена. Тя е най-дългата и най-ниската, около пет мили от скалите до брега на Ледено море, и е на средна височина от десет фута. Втората стена е на около двайсет мили оттук. Той е с дължина малко над три мили и се простира от тази изпъкналост на скалите до морето. Тя е със стандартна конструкция, висока двадесет фута, с порти и с кули на всеки половин миля. Последната отбранителна стена се намира тук, в далечния край на долината, защитавайки град Гарисън и бежанските лагери.

— Любопитен съм — прекъсна я сенатор Валериус, — как граф на Империята е успял да финансира цялото това строителство, а освен това и да скрие присъствието му.

— С голяма подкрепа, сър — отвърна спокойно Амара. — Секциите от стената по дължината на пътя бяха издигнати само преди няколко дни. Останалото остана незабелязано благодарение на щедрото използване на камуфлаж, за да ги скрие от погледите на летци, както и факта, че малко посетители на долината се отклоняват далеч от пътя.

— Струва ми се странно — каза Валериус. — Това е всичко. Такъв проект сигурно ви е струвал стотици хиляди орли.