![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Животът, помисли си Тави, рядко дава точно това, което човек очаква или планира.
Но част от него, частта, която беше по-малко склонна да мисли за предпазливост, трепереше от вълнение. Колко пъти е бил тормозен от други деца в Бърнардхолт поради липса на фурии? Колко нощи бе лежал буден като дете, опитвайки се със силата на волята да пробуди способността си да призовава? Колко често тихо бе плакал от срам и отчаяние?
И сега той имаше тези способности. Сега знаеше как да ги използва. Е, поне принципно.
Въпреки че осъзнаваше на каква сериозна опасност се излага, имаше част от него, която искаше просто да отметне глава назад и да изкрещи предизвикателно към целия свят. Имаше част от него, която искаше да танцува на място и която беше много нетърпелива най-накрая да покаже на какво е способен. Но най-вече имаше част от него, която искаше той да се изправи лице в лице срещу враговете си, разчитайки единствено на собствения си талант и на нищо друго. И макар да знаеше, че все още не се е тествал на какво е способен, искаше да разбере.
Трябваше да знае, че е готов да се изправи пред това, което предстоеше.
Така че, напрегнат и предпазлив, но същевременно и абсолютно въодушевен, Тави посегна към фуриите в пространството пред себе си.
Почти веднага ги усети как кипят над и през големите каменни порти, тичат като живи същества вътре в огромната структура — свързани с нея, мощни като гаргойли, но и заключени там, потопени в стазис и обречени завинаги да останат в това състояние… Тави имаше толкова шанс да заповяда на тези фурии да престанат да изпълняват функцията си, колкото и на водата да спре да бъде мокра.
Затова той насочи мислите си към това, което лежеше под тях. Далеч, далеч под повърхността, под неизмеримата маса на подсилените с фурии стени и кули на Рива, той усети водата, която бавно година след година се просмукваше през скалите и се събираше в огромен резервоар дълбоко долу. Първоначално замислен като авариен водоизточник за самотния малък аванпост на Рива, година след година той потъваше все по-дълбоко, благодарение на допълнителното строителство и разрастването на града, докато накрая не бе забравен от всички, освен от самата Алера.
За толкова години малкият резервоар се беше превърнал в нещо много по-голямо, отколкото създателите му, вероятно инженери от легионите още от времето на Гай Примус, някога са имали намерение.
Тави съсредоточи волята си върху тази отдавна забравена вода и я извика.
В същото време той посегна към земята под краката си, към пръстта и праха, лежащи пред стените на града. Опипа почвата и усети как тревата расте под копитата на коня му. Усети как детелината и другите плевели и цветя се пробуждат за живот, вече незадържани от призователите на земя сред холтърите в Рива. Там имаше много различни растения и той ги познаваше всички. Като чирак-овчар, израснал недалеч от Рива, той беше запознат с почти всяко растение, което расте в региона. Трябваше да научи кои растения овцете могат да ядат безопасно и кои трябва да избягват, кои растения могат да отровят член на стадото и кои могат да бъдат използвани, за да подпомогнат възстановяването на животно от болест или нараняване. Той познаваше флората на Рива така, както можеше само някой, който е отраснал там.
Той посегна към всички тях и разшири мислите си към растенията и семената, към всяко едно поотделно. Съсредоточи волята си и тихо прошепна:
— Расти.
Под краката му сякаш самата земя си пое дълбоко дъх и изведнъж всичко започна да расте, бурна зелена вълна от живот. Кълновете се удължиха, превръщайки се в светкавично избуяващи плевели и цветя. Те избухнаха на повърхността в безмълвен бунт, почвата около тях бързо се покри с растения и в рамките на няколко секунди самите те изхвърлиха свои собствени семена.
Радост и свирепа гордост заляха Тави, разсейвайки го от чудовищното напрежение, но той потисна емоциите си и се съсредоточи върху задачата.
Такъв бърз растеж не можеше да се случи без много вода, която да го подхранва, и тъй като той започна да извлича цялата влага от почвата, водата от дълбокия резервоар започна да пристига, издигайки се през слоевете земя и камък. Разсеяно движение на ръката му предизвика слаб въздушен вихър, който се изви над земята и се понесе над портите и кулите от двете й страни.