Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Хърмаяни му отправи укорителен поглед да не се шегува с такива неща и се намеси:
— Странно защо точно таласъмите търсят господин Крауч… Те обикновено имат работа с Отдела за регистриране и контрол на магически създания.
— Нали Крауч знае много езици — каза Хари. — Може да им трябва като преводач.
— Тревожиш се за горките малки таласъмчета, а? — заяде се Рон с Хърмаяни. — Да не мислиш да основеш сега пък нещо като… МАЗУТ например? Магьосническа асоциация за закрила на уродливите таласъми, а?
— Ха-ха-ха! — саркастично се изсмя в отговор Хърмаяни. — Таласъмите нямат нужда от закрила. Не помниш ли какво ни е разказвал професор Бинс за техните бунтове?
— Не — отвърнаха Хари и Рон в един глас.
— Ами те и сами се справят с магьосниците — напомни Хърмаяни, като отпи пак от бирения си шейк. — Много са умни. Не са като домашните духчета, които не умеят да си отстояват правата.
— Охооо… — провикна се Рон, загледан във вратата.
Там се бе появила Рита Скийтър. Този път тя бе облечена в банановожълта мантия, а дългите й нокти бяха крещящорозови. Придружаваше я шишкавият фотограф. Тя поръча питиета и двамата се отправиха през множеството към една маса близо до Хари, Рон и Хърмаяни, които я гледаха с омраза. Рита говореше разпалено, явно много доволна от нещо:
— …и май не му се приказваше с нас, а, Бозо? Интересно защо? Ти какво мислиш? И какво изобщо крои с цяла тумба таласъми по петите си? Показвал им бил забележителностите… Глупости!… Никога не е умеел да лъже. Мислиш ли, че има нещо? Май ще трябва да поровим малко с теб, а? Опозорен бивш началник на Отдела за магически игри и спортове: Людо Багман… Грабващо заглавие, нали, Бозо? Трябва само да намерим подходяща история за него.
— Каните се да съсипете още нечий живот, така ли? — провикна се Хари.
Насядалите по околните маси се заобръщаха. Рита Скийтър погледна изумено иззад очилата си с инкрустирани в рамките скъпоценни камъни.
— Хари! — цялата светна тя. — Каква приятна изненада! Заповядай при нас…
— И на метла не бих прелетял покрай вас! — гневно отвърна Хари. — Защо причинихте това на Хагрид, а?
Рита Скийтър вдигна дебело изрисуваните си вежди.
— Нашите читатели имат право да знаят истината, Хари, и аз просто си върша…
— Кой се интересува дали Хагрид е полувеликан или не? — продължаваше да вика Хари. — Никому нищо лошо не е направил.
Цялото заведение бе притихнало. Мадам Розмерта гледаше в недоумение иззад бара, без да забелязва, че гарафата, която пълнеше с медовина, вече преливаше.
По лицето на Рита Скийтър се прокрадна лека усмивчица, но тя бързо я скри, щракна ключалката на чантата си от крокодилска кожа, измъкна оттам Самопишещото перо и каза:
— Защо не ми дадеш сега едно интервю за Хагрид, какъвто ти го познаваш, Хари? Голямо сърце зад великански мускули, а? Странното ви приятелство й причините за него… Би ли могъл да кажеш, че замества баща ти?
Хърмаяни изведнъж скочи, стиснала бутилката бирен шейк в ръката си като граната.
— Ти, ужасна жена… — кресна тя, — изобщо не подбираш! Само да има за кого да драскаш… каквото и да е и за когото и да е… Дори за Людо Багман…
— Я си сядай, малка глупачке, и не се меси в неща, които не разбираш — разнесе се леденият глас на Рита Скийтър, а злобният й поглед се прикова върху Хърмаяни. — Знам за Людо Багман неща, от които косата ти ще се изправи. При това без брилянтин — заяде се тя с буйната коса на момичето.
— Да се махаме оттук — каза Хърмаяни. — Хайде…
Тримата излязоха, съпроводени от множество погледи. На вратата Хари се обърна. Самопишещото перо на Рита Скийтър скърцаше напред-назад върху едно парче пергамент на масата.
— Следващата й жертва си ти, Хърмаяни — каза Рон с тих и тревожен глас, като стъпиха на улицата.
— Нека да опита сами! — изсъска Хърмаяни, като се тресеше от гняв. — Аз ще й дам да се разбере! Малка глупачка съм била! Ооо, ще й върна аз за всичко това, първо Хари, после Хагрид…
— Недей да дразниш Рита Скийтър — притеснено я посъветва Рон. — Сериозно ти казвам, Хърмаяни, тя ще изрови нещо и срещу теб…
— Моите родители не четат „Пророчески вести“, така че не може да ме накара да се скрия в миша дупка — отвърна Хърмаяни и закрачи толкова бързо, че Хари и Рон едва я настигаха. За последен път Хари бе видял Хърмаяни така вбесена, когато бе ударила Драко Малфой през лицето. — А и Хагрид няма повече да се крие! Не трябваше да допуска този позор за човешкия род Рита Скрита да го съсипе! Хайде!