Хари Потър и огненият бокал

Хари погледна кръглото румено лице и ококорените, сини като на бебе очи на Багман.

— Нали сами трябва да се справяме със загадките? — отвърна небрежно той, за да не излезе, че упреква началника на Отдела за магически игри и спортове в нарушаване на правилата.

— Е… да, да — нетърпеливо го прекъсна Багман. — Ама хайде, Хари… нали всички искаме „Хогуортс“ да победи.

— А на Седрик предложихте ли помощ? — попита Хари.

Едва доловима гримаса смути гладкото лице на Багман.

— Всъщност… не съм — отвърна той. — Аз… нали ти казах, ти ми харесваш. Затова си помислих да ти предложа…

— Благодаря ви, но аз вече почти се справих с яйцето и… Трябват ми още няколко дни и съм готов.

Хари не беше съвсем наясно защо всъщност отхвърля помощта на Багман, но той му се струваше някак чужд и ако приемеше съдействието му, щеше да е по-голяма измама, отколкото ако поискаше съвет от Рон, Хърмаяни или Сириус.

Багман изглеждаше почти обиден, но не можа да каже нищо повече, защото точно в този момент се появиха Фред и Джордж.

— Здравейте, господин Багман! — весело поздрави Фред. — Може ли да ви почерпим едно питие?

— Ами… не — отвърна Багман, като отправи към Хари още един поглед, пълен с разочарование, — не, благодаря, момчета…

Фред и Джордж бяха не по-малко разочаровани от Багман, който продължаваше да гледа Хари така, сякаш бе извършил предателство.

— Е, трябва да бягам — каза той. — Драго ми беше да ви видя. Успех, Хари!

И бързо напусна заведението, а таласъмите се свлякоха от столовете си и тръгнаха по петите му. Хари се върна при двамата си приятели.

— Какво искаше? — веднага попита Рон.

— Предложи да ми помогне за златното яйце — съобщи Хари.

— Няма право! — възмути се Хърмаяни. — Той е съдия! А ти и без това вече си се справил, нали?

— Е… почти — смънка Хари.

— Дъмбълдор едва ли ще остане във възторг, ако разбере, че Багман те е увещавал да мамиш — отбеляза Хърмаяни, все още възмутена. — Надявам се, че е предложил същото и на Седрик.

— Не е. Попитах го — каза Хари.

— Какво ме интересува дали някой помага на Дигъри или не? — включи се Рон, а Хари мълчаливо се съгласи с него.

— Таласъмите хич не изглеждаха приятелски настроени — отбеляза Хърмаяни и сръбна от бирения си шейк. — И всъщност какво правят тук?

— Според Багман търсели Крауч — обясни Хари. — Той бил все още болен. Не ходел на работа.

— Може би Пърси му дава отрова — рече Рон. — Вероятно си мисли, че ако Крауч хвърли топа, ще го направят началник на Отдела за международно магьосническо сътрудничество.