Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Аз направих всичко възможно да запазя мира в онези първи години от управлението на Мордред и известно време бях улеснен в усилията си от отсъствието на краля. Аз назначавах магистратите и благодарение на това бях сигурен, че страната се управлява според справедливите закони на Артур. Той винаги е обичал добрите закони, които според него сплотяваха кралството както кожената обвивка притиска една към друга върбовите дъски на щита. Затова Артур много внимателно подбираше магистратите и назначаваше само хора, на които можеше да се довери, че ще бъдат безпристрастни. Повечето бяха земевладелци, търговци или свещеници, и почти всички бяха достатъчно богати, та да не се изкушават от разлагащото влияние на златото. Ако хората могат да купуват закона, казваше Артур, този закон не струва и пукната пара. Затова неговите магистрати бяха известни със своята честност, но народа в Думнония бързо откри, че магистратите могат да бъдат заобикаляни. Даваха пари на Сенсъм или на Арганте и бяха сигурни, че Мордред ще пише от Арморика и ще се разпореди решението да бъде променено в тяхна полза и така, година след година, аз бях принуден да се боря с все по-надигащо се море от дребни несправедливости. Честните магистрати предпочетоха да се оттеглят — беше безсмислено да взимат решения, които след това биваха преразглеждани и отхвърляни, а пък хората, които биха могли иначе да поставят проблемите си за решаване пред съда сега предпочитаха да ги решават с копията си. Този упадък на съдебната система бе бавен процес, но аз не можех да го спра. От мен се очакваше да изпълнявам ролята на юзда на коня на капризите на Мордред, но Арганте и Сенсъм се оказаха чифт шпори, и надделяваха над юздата.
И все пак като цяло това бе щастливо време. Малцина доживяваха до четиридесет години, но и Сийнуин, и аз се радвахме на добро здраве, благодарение на Боговете. Бракът на Моруена ни донесе радост, а раждането на Артур-бач още повече. Година по-късно дъщеря ни Серен също се ожени — за Едерин, престолонаследника на Елмет. Това бе династичен брак, защото Серен бе първа братовчедка на Пердел, краля на Поуис, и бракът не бе сключен по любов, а за да заздрави съюза между Елмет и Поуис и макар че Сийнуин беше против тази женитба, защото не виждаше и следа от привличане между Серен и Едерин, Серен се бе запалила от възможността да стане кралица, така че се омъжи за своя престолонаследник и се пренесе да живее далеч от нас. Горката Серен, тя така и не стана кралица, защото умря при раждането на първото си дете — дъщеря, която живя само половин ден повече от майка си. Така тръгна към Отвъдния свят и втората ми дъщеря.
Плакахме за Серен, макар сълзите ни да не бяха така горчиви както онези, които проляхме при смъртта на Даян, защото Даян бе умряла толкова жестоко млада, но само месец след смъртта на Серен Моруена роди второ дете — дъщеря, която Моруена и Гуидър нарекоха Серен и тези внуци бяха светлината на нашите дни. Те не идваха в Думнония, защото там щяха да бъдат в опасност — Арганте бе жестоко ревнива. Но ние със Сийнуин доста често посещавахме Силурия. Всъщност толкова често ходехме там, че Гуинивиър ни отреди стаи в двореца, за да бъдат винаги на наше разположение. След време започнахме да прекарваме повече време в Иска отколкото в Дун Карик. Косата и брадата ми вече побеляваха и с удоволствие оставях на Исса да се бори с Арганте, докато аз играя с внуците си. Построих на майка си къща на крайбрежието на Силурия, но по това време тя вече бе толкова луда, че не разбираше какво става и все се опитваше да се върне в схлупената си колиба на скалата над морето. Умря по време на една от зимните епидемии и както бях обещал на Аел я погребах по сакски обичай с краката на север.