Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Никога не съм чувала за такова нещо — каза Мелайне. Амис само я погледна невярващо.
— Нито пък аз от някоя друга освен от Мора — каза Баир. — Но тя беше изключителна жена. Казваха, че е близо на триста години, когато умря от ухапване на змия, но още изглеждаше млада като вас двете. Аз тогава бях младо момиче, но много добре я помня. Много неща знаеше тя, и много силно преливаше. Други Мъдри идваха от всички кланове, за да се учат от нея. Аз лично мисля, че толкова силна любов или омраза са нещо много рядко, но според нея това й се било случило на два пъти, веднъж с първия й съпруг и веднъж с един кандидат за трети съпруг.
— На триста години? — възкликна Егвийн. Със сигурност дори Айез Седай не можеха да живеят толкова дълго.
— Казах, че така разправяха — отвърна с усмивка Баир. — Някои жени се състаряват по-бавно от другите, като Амис тук, а когато става дума за жена като Мора, раждат се приказки. Някой път ще ви разправя историята как Мора преместила цяла планина. Ужким де.
— Може би друг ден? — рече Мелайне някак прекалено учтиво. Явно продължаваше да страда заради онова, което се беше случило в съня на Баел, и заради факта, че и другите го знаеха. — Чувала съм всички приказки за Мора още от дете и мисля, че ги знам наизуст. Ако Егвийн благоволи да се облече, трябва да се погрижим да се нахрани. — Блясъкът в зелените й очи подсказа, че смята да се погрижи за всяка хапка: явно подозренията й за здравето на Егвийн не се бяха уталожили. — И да отговорим на другите й въпроси.
Егвийн в паника зарови в ума си да измисли други. Обикновено имаше порой от въпроси, но снощните събития я бяха оставили само с този. Ако останеше само с него, сигурно щяха да започнат да се чудят дали не го е задала, защото се е опитала да се промъкне и да надникне в нечий сън. Друг въпрос. Не за собствените й странни сънища. Навярно и те носеха някакво значение, стига да можете да се докопа до него. Аная твърдеше, че Егвийн е Съновница, способна да предсказва хода на бъдещи събития, а тези три жени го допускаха, но твърдяха, че трябвало сама да се научи. Освен това не беше сигурна дали й се иска да обсъжда сънищата си с други. Тези жени бездруго вече знаеха много повече, отколкото й се искаше, за онова, което ставаше в главата й.
— Аа… кажете ми за сънебродниците, които не са Мъдри. Имам предвид, виждали ли сте някога други жени в Тел-айеран-риод?
— Понякога — отвърна Амис, — но не често. Без наставничка, която да я учи, една жена може и да не разбере, че прави нещо повече от това да сънува живи сънища.
— И, разбира се — добави Баир, — след като не знае, сънят като нищо може да я убие, преди да го е разбрала…
Измъкнала се вече от опасната тема, Егвийн се успокои. Получила беше по-ясен отговор, отколкото се беше надявала. Вече знаеше, че обича Гавин — „Нима? — прошепна вътрешният й глас. — А готова ли беше да го признаеш?“ — и че неговите сънища със сигурност означават, че и той я обича. Макар че, разбира се, щом мъжете можеха будни да говорят неща, които не мислят сериозно, защо да не можеха и да ги сънуват? Но да потвърдят Мъдрите, че той я обича толкова силно, че да може да преодолее всичко, което тя…
Не. Това трябваше да го отложи за по-късно. Представа си нямаше дори къде се намира той по широкия свят. Важното сега беше, че знаеше в какво се крие опасността. Следващия път щеше да може да разпознава сънищата на Гавин и да ги избягва. „Стига наистина да го желаеш“ — прошепна вътрешният глас. Надяваше се, че Мъдрите ще вземат цвета, напиращ на бузите й, за признак на здраве. Искаше й се да разбере какво означават собствените й сънища. Стига да означаваха нещо.
Заседателките все още бяха в Малката кула с Тарна, но конят на Червената вече чакаше оседлан на улицата пред бившата странноприемница. Чакаха и дузина Стражници — почетният ескорт за първите няколко мили от пътя на Тарна обратно към Тар Валон, чакаше и цял Салидар. Тълпата очакваше нещо много по-съществено от заминаването на пратеничката на Кулата.
— Човек би си помисли, че тя е някоя… някоя… — Нинив се прозя.
— О, кръв и пепел! — промърмори Елейн. И на нея й се спеше, та две не виждаше.
— Защо не й устроят цяла процесия? — изръмжа Нинив. — Не разбирам защо й предлагат цялата тази шумотевица. — И отново шумно се прозя.
— Защото е Айез Седай, главо заспала — каза Сюан зад тях. — Две глави заспали — добави тя, поглеждайки Елейн. — Както сте я подкарали, ще ви влезе някоя цаца в устата. — Елейн я изгледа с най-студения си поглед, но както обикновено, той се плъзна по Сюан като дъжд по гледжосана керемида. — Тарна е Айез Седай, момиченцата ми — продължи Сюан. — Една Айез Седай си е Айез Седай и нищо не може да го промени. — Нинив я изгледа особено, но тя не го забеляза.