Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Дай сси ми магиите сси! Дай сси ми ги!
Безмълвен Джеър Омсфорд отстъпи назад…
Гримпонд свали рязко покритата с наметало ръка. Гъстата мъгла се разсея и изчезна. Обезумяла Брин пристъпи безразсъдно напред и нагази в сивите води на езерото. Джеър! Това беше Джеър! Какво го беше сполетяло?
— Хареса ли ти номера, Брин от народа на Вейл? — изсъска хрипкаво видението, а водите отново се разпениха под мястото, над което висеше. — Видя ли какво се е случило на скъпоценния ти брат, за когото си въобразяваше, че е на сигурно място в Шейдската долина? Видя ли?
Брин се мъчеше да потисне гнева, който се надигаше в нея.
— Лъжеш, Гримпонд. Този път лъжеш.
Видението се изкиска тихо.
— Лъжа ли? Мисли си, каквото щеш, девойко от Вейл. В крайна сметка играта си е игра. Отвличане на вниманието от истината. Всъщност кой знае, дали пък тя не е самата истина? — Видението протегна напред ръце, мъглата около Брин се завихри в кръг. — Черна си ти, Брин от рода Шанара, от рода Омсфорд, потомство на историята. Черна като магията, с която си играеш. А сега се махни от мен: Замисли се над това, което си научила от магията на клоуна принц и за пътя ти до смъртта. Открий онова, което търсиш и стани това, което със сигурност ще бъдеш! Махни се от мен!
Гримпонд започна да отстъпва в сивата мъгла, която се носеше зад него над мътните води на езерото. Брин стоеше като закована на брега. Искаше да върне видението, но знаеше, че този път нямаше да може. Внезапно призракът спря, червените му очи се присвиха. Ухили се злобно с лицето на Брин — изкривена маска на злото.
— Виж ме такава, каквато си, Брин от народа на Вейл. Спасителка и унищожителка, отражение на живота и смъртта. Магията използва всички, дете на мрака — дори и теб!
После Гримпонд изчезна в непрогледната стена от мъгла. Смехът му долиташе тих и зловещ в дълбоката тишина. Сивотата го обгърна, пое го и го понесе беззвучно. То изчезна. Брин го гледа известно време мълчаливо, лашкана между страхове, съмнения и нашепвани предупреждения. После бавно се обърна и се запъти обратно към дърветата.
ГЛАВА 33
Муелретът Стайтис се приближаваше към него. Видът му беше суров и застрашителен. Джеър бавно се отдръпна назад.
— Дай сси ми магиитесс — изсъска чудовището и размаха кривите си пръсти. — Оссвободи ги, елфце.
Младежът от Вейл потъна още по-дълбоко в сенките, като влачеше веригите, които сковаваха китките и глезените му. Накрая гърбът му се опря в стената на килията. Вече нямаше накъде да отстъпва.
Дори не мога да избягам от него, помисли отчаяно той.
По каменния под на входа на килията се чу поскърцване на кожени ботуши и тъмничарят гном се появи в рамката на вратата. Той влезе мълчаливо с ниско приведена, потънала в качулката глава. Стайтис го погледна, а в очите му проблясва гневно пламъче.
— Не ссъм праштал за малки хорасс — изсумтя раздразнен муелретът и с люспестата си ръка направи знак на гнома да си върви.
Тъмничарят обаче не му обърна никакво внимание. Той безмълвно мина край гущероподобното същество, сякаш изобщо не го беше забелязал и се насочи право към Джеър. С ниско наведена глава, все така дълбоко скрита в сенките на качулката, с ръце пъхнати под диплите на окъсаното наметало, гномът се движеше като призрак в мрака. Джеър го наблюдаваше изненадан и изпълнен с подозрение. Когато дребният мъж се доближи съвсем, младежът от Вейл се опита да се отдръпне и се удари в каменната стена на килията. Железните вериги издрънчаха, когато вдигна ръце, за да се предпази.
— Махай ссе малки хорасс! — извика грубо Стайтис, излязъл извън кожата си и се изправи Заплашително.
Гномът тъмничар обаче вече беше стигнал до Джеър, прегърбена и няма фигура. — Повдигна бавно забулената в качулка глава.
Джеър се опули. Гномът в окъсаното наметало не беше тъмничарят!
— Случайно да имаш нужда от мъничко помощ, момче? — прошепна Слантър.
После от тъмния коридор в килията връхлетя облечена в черно фигура. Тънкото острие на дългия меч се допря до гърлото на изумения Стайтис и го притисна към стената.
— Да не чувам нито звук — предупреди го Гарет Джакс. — А си отворил уста, а си мъртъв преди да си успял да кажеш нещо!
— Гарет, ти си жив! — възкликна Джеър, не вярващ на очите си.
— Не само жив, но и в прекрасна форма — отвърна другият без да отмества очи от муелрета. — Хайде, размърдай се и освободи младежът от Вейл, гноме.
— По-спокойно! — Слантър извади халка с много ключове изпод наметалото и започна да ги пробва в белезниците на Джеър. — Проклети изчадия, не пасват… а-ха — ето този!
Чу се остро пощракване и веригите паднаха рязко на пода.