Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Възпрепятстване на правосъдието?
— Това е техническият термин, Либи. Формално погледнато, хм, не съм убеден, че е напълно законно. — Сега кукичката бе хвърлена навътре във водата и червеят се извиваше много апетитно.
— Ами ако го е задържал просто за да не се конкурира с търговския декрет? — Рибата го оглеждаше, ала се питаше какво е лъскавото нещо с шиповете зад червея…
— Историята започва доста по-отдавна, Либи. Казват, че са го прикривали доста време. Но от това става страхотно извинение, нали? — Все пак беше много съблазнителен червей.
— Ако човек смята, че политиката има предимство пред едно сексуално престъпление. Много ли е сериозен случаят?
— Ако се стигне до съда, Ед Килти ще излежава присъда във федерален затвор.
— Толкова ли е сериозно? — Божичко, какъв сочен и тлъст червей!
— Както сама каза, Мъри е добро ченге.
— Кой ще е адвокатът по делото?
— Ан Купър. Тя работи по цял ден над това от седмици. — Наистина, дяволски хубав червей. Онова бодливо и лъскаво нещо съвсем не беше толкова опасно, нали?
Нютън извади един плик от джоба си и го сложи на покривката.
— Имена, телефонни номера, подробности, обаче не си ги получила от мен. Ясно? — Червеят като че ли танцуваше във водата и вече не се забелязваше, че в действителност кукичката го движеше.
— Ами ако не мога да докажа нищо?
— Тогава няма никакъв случай, източниците ми грешат, а аз се надявам, че вечерята ти е харесала. — Разбира се, червеят можеше просто да си отиде.
— Защо, Рой? Защо ми предлагаш историята? — Въртеше ли се, въртеше. Но как изобщо се озова този червей тук?
— Никога не съм харесвал този тип. Знаеш го. Спречкахме се за два големи законопроекта за напояване, а и той унищожи отбранителен проект за моя щат. Искаш наистина да разбереш защо? И аз имам дъщери, Либи. Едната е в горните курсове в университета на Пенсилвания. Другата току-що започва в юридическия факултет на Чикагския университет. И двете искат да тръгнат по стъпките на татко си и не желая момичетата ми да допълнят персонала на Хълма, когато там се навъртат копелета като Ед Килти. — На кого изобщо му пукаше как червеят се е озовал във водата?
С многозначително кимване Либи Холцман взе плика. Той изчезна в чантичката й, без да бъде отварян. Удивително, как никога не забелязваха кукичката, преди да е станало прекалено късно. Понякога дори тогава не я виждаха. Келнерът се разочарова, когато двамата му клиенти преминаха към менюто с десерти и се спряха само на по едно бързо еспресо, преди да платят сметката.
— Ало?
— Барбара Линдърс? — попита женски глас.
— Да. Кой се обажда?
— Либи Холцман от „Вашингтон пост“. Живея на няколко пресечки от вас. Бих искала да зная мога ли да дойда и да си поговорим за някои неща.
— Какви неща?
— За Ед Килти и за това защо са решили да не повдигат съдебно разследване.
— Какво са направили?
— Така чухме — каза й гласът.
— Чакайте малко. Те ме предупредиха за нещо такова — рече Линдърс подозрително, с което вече издаде част от тайната.
— Те винаги те предупреждават за нещо, обикновено не за каквото трябва. Спомняте ли си, аз съм тази, която миналата година написа статията за конгресмена Грант и онези гнусни неща, които ставаха в служебния му кабинет? Отново аз разобличих онзи мръсник, заместник-министъра на вътрешните работи. Следя отблизо такива случаи, Барбара — обясни й гласът сестрински. Беше вярно. Либи Холцман почти си бе заплюла наградата „Пулицър“ за отразяване на политически случаи със сексуално насилие.
— Откъде да зная, че наистина сте вие?
— Виждали сте ме по телевизията, нали? Поканете ме и ще видите. Мога да дойда за пет минути.
— Ще се обадя на господин Мъри.
— Хубаво. Хайде, обадете му се, но ми обещайте едно.
— Какво?
— Ако той ви изтъкне същата причина, поради която те не правят нищо, нека поговорим. — Гласът направи пауза. — Всъщност какво ще кажете все пак да се отбия веднага? Ако Дан ви каже каквото трябва, можем просто да изпием по едно кафе и да оставим интервюто за по-късно. Става ли?
— Ами… струва ми се, че става. Сега трябва да се обадя на господин Мъри. — Барбара Линдърс затвори и набра друг номер по памет.
— Здравейте, аз съм Дан…
— Господин Мъри! — рече Барбара настоятелно, а вярата й в света вече бе силно разклатена.
— … а аз съм Лиз — обади се друг глас, очевидно на запис. — Не можем да отговорим на обаждането в момента… — казаха двата гласа в хор.