Дълг на честта

Още недостигнал четиридесетте, Джоунс вече имаше бели косми сред гъстата си черна коса, въпреки че сега дъвчеше дъвка, вместо да пуши. Манкузо забеляза, че още не е загубил енергичността си. Доктор Рон Джоунс прелистваше страниците като счетоводител по следите на злоупотреба, а пръстът му следеше вертикалните колонки, в които бяха записани честотите.

— Приемаме, че ще излизат за въздух на всеки осем часа, нали? — попита той.

— Така е най-умно, за да поддържат акумулаторите си напълно заредени — съгласи се Чембърс.

— По кое време се водят? — поинтересува се Джоунс. По принцип американските подводници в открито море настройваха часовниците си по гринуичко средно време, наскоро сменено с „време по гринуичкия меридиан“ след намаляването на Кралските военноморски сили, чиято мощ някога позволяваше първият меридиан да се определя от британците.

— Предполагам, по токийско — отговори Манкузо. — Тоест с пет часа назад.

— Значи започваме да търсим траектории в среднощните и вечерните часове по тяхно време. — Имаше пет широки, нагънати на хармоника листа. Джоунс преглеждаше по един наведнъж, като проверяваше отбелязаното време в полетата. Отне му десет минути.

— Тук има една, тук още една. Тези две са възможни контакти. Това също е една възможност, но не ми се вярва. Ще заложа на тази… и на тази тук като за начало. — Прокара пръсти по привидно произволни пунктирани линии.

— Уоли?

Чембърс се обърна към другата маса и прелисти обработените екземпляри на нужните часови интервали.

— Джоунси, факир такъв! — промълви той. На екипа от опитни техници, експерти до един, им отне повече от два часа да сторят това, което Джоунс постигна за няколко минути пред отново невярващите им погледи.

Цивилният предприемач измъкна кутийка кока-кола от близкия хладилник и я отвори.

— Господа — рече той, — кой е шампионът на всички времена?

Разбира се, това беше само част от задачата. Разпечатките даваха просто ориентировъчните координати на съмнителен източник на шум, ала имаше няколко дънни групи от сонарната наблюдателна система и разделянето на триъгълници вече бе направено, което свеждаше основните точки за измерване до радиус от десет-петнадесет морски мили. Дори след внесените от Джоунс подобрения в системата пак оставаше немалко океан за претърсване.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се главнокомандващият на тихоокеанския флот. Манкузо отговори на обаждането и препоръча „Шарлот“ и „Ашвил“ да бъдат насочени към подозрителните зони. Джоунс проследи разговора и кимна одобрително.

— Виждате ли какво имам предвид, капитане? Винаги сте знаели как да слушате.