Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Ще го оставим да поспи. Пътьом ми прати Тиш, ако обичаш.
— Добре. — Райън слезе долу, разтърси Тиш Браун, докато я събуди, посочи нагоре и сетне се отправи към един стюард в задния сектор… „Член на екипажа“ — поправи се той. — Доведете Боб Холцман, ако обичате. — През един открит люк видя, че отвън е светло. Може би беше девет часът там, където отиваха? Да, по разписание трябваше да пристигнат в Москва в два следобед местно време. Главният готвач седеше в бордовата кухня и четеше вестник „Тайм“. Райън влезе и допълни и своето кафе.
— Не можете ли да спите, доктор Райън?
— Вече не. Дългът ме зове.
— Пека кифлички, ако искате.
— Чудесна идея.
— Какво има? — попита Боб Холцман, като надникна вътре. Както всеки мъж сега на борда, той трябваше да се обръсне. Джак просто му подаде статията.
— Какви са новините?
Холцман четеше бързо.
— Божичко, вярно ли е това?
— Откога Либи работи по случая?
— За мен е новост… О, по дяволите! Съжалявам, Джак.
Райън кимна с веселост, каквато не изпитваше.
— Да, мен също току-що ме събудиха.
— Вярно ли е?
— Ще ти дам само основата.
— Съгласен.
— ФБР работи по случая от известно време. Датите в статията на Либи са близки до истината и ще трябва да проверя в служебните дневници за точните. Уведомиха ме горе-долу по времето, когато избухнаха търговските неуредици заради достъпа на Килти до въпроси, засягащи националната сигурност: какво мога да му кажа, какво не, нали знаеш как стоят нещата?
— Да, разбирам. И какво е положението със случая?
— Председателят и първостепенните членове на Юридическата комисия са запознати с него. Ал Трент и Сам Фелоус от Следствената комисия също. Никой не слага спирачки на следствието, Боб. Доколкото зная, президентът игра честно през цялото време. Килти ще бъде ударен и след обвинителните процедури, ако се стигне толкова далеч…
— Трябва да се стигне дотам — изтъкна Холцман.
— Съмнявам се. — Той поклати глава. — Ако той си намери добър адвокат, ще измислят някакво споразумение. Налага се също като при Егню31. Ако срещу него бъде повдигнато обвинение и после има процес в Сената, Бог да му е на помощ пред съдебните заседатели.
— Звучи логично — прие Холцман. — Искаш да ми кажеш, че същината на статията не е вярна.
— ПРАВИЛНО. АКО ИМА НЯКАКВО ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ, НЕ ЗНАЯ ЗА НЕГО, А ДЕЙСТВИТЕЛНО БЯХ ИНФОРМИРАН ЗА СЛУЧАЯ.
— Говори ли с Килти?
— НЕ, ЗА нищо съществено. За служебните неща уведомявам помощника му, отговарящ за националната сигурност, и ТОЙ информира шефа си. Няма да съм подходящ в случая, нали? Имам две дъщери.
— Значи знаеш фактите по делото?
— Не, не и подробностите. Не е нужно. Познавам Мъри достатъчно добре. Щом Дан твърди, че случаят е сериозен, хм, тогава сигурно е така. — Райън пресуши останалото кафе и посегна за прясна кифличка. — Президентът не пречи на следствието. Отложи го, за да не влиза в конфликт с други неща. Това е всичко.
— Знаеш, че и това не бива да се прави — изтъкна Холцман и също си взе една.
— Дяволите да го вземат, Боб! Прокурорите също планират датата за делата си, нали? Става дума само за планиране.
Холцман се вгледа в лицето му и кимна.
— Ще предам на когото трябва.
Вече беше твърде късно за подходящи мерки срещу щетите. Повечето политически играчи във Вашингтон стават рано. Пият кафето си, четат вестниците под лупа, проверяват факсовете си за допълнителни материали и често предприемат ранни телефонни обаждания или в крак с последните модернизации влизат в компютърната мрежа, за да проверят електронната поща, единствено за да излязат от домовете си с добра представа за облика, който ще приеме новият ден. За много конгресмени точните копия на статията на Лиз Холцман от последния брой се придружаваха от кратки заглавни страници, подчертаващи, че въпросът може да с от голям личен интерес. В зависимост от рекламната фирма, съставила съобщението, бяха използвани различни кодови фрази, ала всички означаваха едно и също. Въпросните членове на Конгреса преди бяха принудени да сложат сурдинка на гласовете си против Реформения търговски декрет. От друга страна, на тази отворила се възможност се погледна като на отплата за предишното прегрешение. Малцина биха пропуснали благоприятната възможност.
Коментарите се правеха предимно неофициално. „Този случай изглежда много сериозен“ — бе най-често използваната фраза. „Жалко, че президентът е сметнал за правилно да се намеси в криминално следствие!“ — беше друг любим израз. Ранните обаждания до директора на ФБР Уилям Шоу бяха посрещнати с „без коментар“, обикновено последван от разяснение, че политиката на ФБР е да избягва коментар по каквото и да било престъпление, за да не би следващото дело да бъде опорочено и правата на обвиняемия да бъдат компрометирани. Пояснението рядко, а може би и никога не се правеше пред обществеността; така „без коментар“ обръщаше нещата по свой специфичен начин.
31
Спиро Егню — бивш вицепрезидент на САЩ — Б.пр.