Дълг на честта

— Командирите също не са лоши — изтъкна Манкузо.

Джоунс кимна в съгласие.

— Адски сте прав, сър. Те знаят как да слушат, точно както и вие знаехте.

— Господи! — промълви Чембърс, докато гледаше новите пагони с четири пръстена и си представяше, че може да почувства прибавената тежест. — Адмирале, някога запитвали ли сте се как бихме се справили без нашия Джоунси?

— Не забравяй, че разполагахме с Лавал — рече Манкузо.

— Синът на Френчи е главен сонарен оператор на „Ашвил“, господин Чембърс. — За Джоунс Манкузо винаги щеше да си остане капитан, а Чембърс — лейтенант. И двамата нямаха нищо против. Това бе едно от правилата във флота, което сплотяваше офицери и (в случая бивши) старшини.

— Не знаех — призна Барт.

— Отскоро е на борда й. Преди беше на „Тенеси“. Много будно момче, взе първа степен само за три години.

— По-бързо от теб! — забеляза Чембърс. — Толкова ли е добър?

— Несъмнено. Опитвам се да го привлека в бизнеса си. Ожени се миналата година, чака дете. Сигурно няма да е толкова трудно да го подкупя за цивилния живот.

— Хиляди благодарности, Джоунси — изръмжа Манкузо. — Би трябвало да те изритам оттук.

— Стига де, капитане. Кога за последен път сме се събирали, за да се позабавляваме истински? — Освен това новият софтуер на Джоунс за преследване на китове бе включен към онова, което остана от тихоокеанската сонарна наблюдателна система. — Крайно време е за обновление.

Фактът, че двете страни имаха наблюдатели в противниковия център, създаваше известни усложнения, най-вече защото и в двата случая имаше резерви и възможности, които, строго погледнато, не бяха общо достояние. В случая засечените от сонарната наблюдателна система следи, които можеше да бъдат или да не бъдат от японските подводни сили северозападно от Куре, бяха всъщност по-добри, отколкото изглеждаха на главното картографско табло. Истинските графики бяха предоставени на Манкузо и Чембърс. Всяка страна разполагаше с две подводници. Американските не се виждаха на мониторите, ала японските подводници използваха конвенционална енергия и се налагаше да се издигат периодично на дълбочина, от която да изкарват шнорхеловата тръба, за да поддържат дизеловите си двигатели и да презареждат акумулаторите. Макар че японските подводници имаха своя версия на маскировъчните американски системи „Преъри маскър“, новият софтуер на Джоунс допринесе много за превъзмогването на тази контрамярка. Манкузо и останалите се оттеглиха в залата за навигация на тихоокеанските подводници, за да проучат последните данни.

— Добре, Джоунси, кажи ми какво виждаш — нареди Манкузо, като гледаше разпечатките от подводните хидрофони, замърсяващи дъното на Тихия океан.

Данните излизаха както електронно на нещо като телевизионни монитори, така и на онзи вид нагъната принтерна хартия, използвана някога за компютърни разпечатки на по-подробни анализи. За настоящата цел последните бяха за предпочитане и ги получаваха в два екземпляра. Единият вече бе означен от океанографските специалисти от местния клон на сонарната наблюдателна система. За да бъде анализът напълно обективен и за да провери дали Джоунс все още знае как стават тези неща, Манкузо държеше отделно вече анализирания от хората му екземпляр.