Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Баща й е ченге.
— Не съм забравил, Дан.
— Ще ми се да отида там и да го обсъдя с О’Кийф. — Първо, защото капитан Нортън заслужаваше да го научи от други полицаи, а не от медиите. Второ, понеже ченгетата, поели случая, трябваше да признаят неуспеха си пред него. И, трето, така Мъри лично щеше да хвърли поглед на доклада по случая, за да се увери, че всичко, което е можело да се направи, е било сторено.
— Вероятно мога да ти отпусна ден-два — отговори Шоу. — Така или иначе случаят „Линдърс“ ще почака, докато президентът се върне. Добре, стягай си багажа.
— Тук е по-хубаво от „Конкорд“! — изпадна във възторг Кати пред ефрейторката от ВВС, сервираща вечерята. Съпругът й едва не се разсмя. Не се случваше често очите на Каролайн Райън да се разширят толкова, но пък той отдавна бе свикнал с такова обслужване, а и храната несъмнено беше по-добра от онази, която тя обикновено ядеше в столовата на болницата „Хопкинс“. Също така там чиниите нямаха златен ръб: една от причините, поради които на самолет номер едно на военновъздушните сили имаше толкова много дребни кражби.
— Вино за дамата? — Райън вдигна бутилката руско шардоне и й наля, докато му сервираха ястието.
— Нали разбирате, ние не пием вино в нормални условия — обърна се тя леко притеснено към ефрейторката.
— Всеки се чувства така първия път, доктор Райън. Ако се нуждаете от нещо, звъннете ми, моля ви. — Тя се отправи обратно към бордовата кухня.
— Виждаш ли, Кати, казах ти да не се отделяш от мен.
— А аз се чудех как си свикнал с летенето — подметна тя, докато опитваше броколите. — Пресни са.
— Екипажът също е много добър. — Той посочи чашите с вино. Нямаше и следа от вълнички.
— Заплатата им не е кой знае каква — обади се Арни ван Дам от другата страна на отделението, — ала страничните доходи не са толкова лоши.
— Пушената сьомга си я бива.
— Главният ни готвач открадна рецептата от клуб „Джоуки“. Най-хубавата червена сьомга по френски в града — поясни Ван Дам. — Струва ми се, че трябваше да даде рецептата за картофената си супа в замяна. Добра сделка — прецени той.
— Коричката е точно както трябва, нали?
Един от малкото наистина отлични вашингтонски ресторанти, клуб „Джоуки“, се намираше на партера на хотел „Риц Карлтън“ на авеню „Масачузетс“. Тихо и слабо осветено заведение, години наред то беше място за един вид вечери на „властта“.
„Всичката храна тук е хубава — помисли си Либи Холцман, — особено когато някой друг плаща.“ Изминалият час бе посветен на всякакви незначителни разговори, обичайното обменяне на информация и клюки, което във Вашингтон бе дори по-важно, отколкото в повечето американски градове. Това вече приключи. Сервираха им виното, салатите бяха прибрани и основното ястие стоеше на масата.
— Е, Рой, каква е голямата новина?
— Ед Килти. — Нютън вдигна поглед, за да наблюдава очите й.
— Не ми казвай, че жената на този мръсник най-после ще го напусне.
— В действителност вероятно той ще бъде този, който ще напусне.
— Коя е нещастната кукла? — попита госпожа Холцман с кисела усмивка.
— Не е, каквото си мислиш, Либи. Ед си отива. — На човек винаги му се искаше да ги накара да чакат.
— Рой, вече е осем и половина — изясни позицията си Либи.
— ФБР разследва един случай с Килти. Изнасилване. Всъщност повече от едно. Една от жертвите се е самоубила.
— Лиса Беринджър ли? — Самоубийството й така и не получи задоволително обяснение.
— Тя е оставила писмо. Сега то е във ФБР. Разполагат също с няколко други жени, готови да свидетелстват.
— Леле! — позволи си да възкликне Либи Холцман. Тя остави вилицата си. — Колко сериозно е всичко?
— Човекът, поел делото, е Дан Мъри, личното ловджийско куче на Шоу.
— Познавам Дан. Зная също, че той не би се разприказвал. — Рядко се случваше агент на ФБР да обсъжда доказателствени материали по криминално разследване, камо ли когато не са представени пред съда. Причина за такова изтичане на информация почти винаги беше някой адвокат или съдебен чиновник. — Той не само следва сляпо правилата… Той ги е написал. — Това бе самата истина. Мъри помогна за съставянето на много от официалните процедури на Бюрото.
— Може и да го направи, само този път.
— Защо, Рой?
— Защото Дърлинг задържа нещата. Смята, че Килти му е нужен, за да се чува думата му на Хълма. Забелязала ли си, че Еди се застоява много в Белия дом напоследък? Дърлинг му е изпял всичко, за да може той да стегне защитата си. Поне така чувам — рече Нютън, за да се подсигури. — Не изглежда в неговия стил, нали?