Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Барбара, ако искаш само да си поговориш за… тези неща, също нямам нищо против. Понякога просто се нуждаем от приятел, с когото да поприказваме. Не е задължително да бъда журналистка през цялото време.
— Знаеш ли за Лиса?
— Смъртта й така и не беше обяснена, нали?
— Бяхме най-добри приятелки, споделяхме всичко… и когато той…
— Сигурна ли си, че Килти е замесен в това?
— Аз намерих писмото, Либи.
— Какво можеш да ми кажеш за него? — попита Холцман, неспособна да възпре журналистическия си интерес.
— Мога да направя нещо повече. — Линдърс се изправи и изчезна за момент. После се върна с фотокопията и й ги подаде.
Нужни й бяха само две минути, за да прочете писмото два пъти. Дата, място, подреденост. „Послание от гроба“ — помисли си Либи. Имаше ли нещо по-опасно от мастило върху хартия?
— За това тук и с онова, което знаеш, той може да влезе в затвора, Барбара.
— И Дан така казва. Усмихва се, когато го споменава. Той иска това да стане.
— А ти? — попита Холцман.
— Да!
— Тогава ми позволи да помогна.
17.
УДАР ПЪРВИ
Нарича се чудото на модерните съобщителни средства само защото нищо модерно не се възприема като проклятие. Всъщност хората, приемащи такава информация, често се ужасяваха от нея.
Полетът мина гладко дори за стандартите на самолет номер едно, на който много пътници (най-вече по-младите и по-глупави служители на Белия дом) често отказваха да закопчаят предпазните си колани, за да покажат… „Нещо“ — помисли си Райън. Знаеше, че екипажите на ВВС са не по-лоши от останалите, но това не предотврати един инцидент преди кацане на „Андрюс“, където за всеобщо объркване мълния удари носовата част на самолета, возещ министъра на отбраната и жена му. Затова той винаги държеше колана си закопчан, макар и хлабаво, точно както персоналът на полета.
— Доктор Райън? — Шепотът бе последван от ръка, която разтърси рамото му.
— Какво има, сержант? — Нямаше смисъл да се мърмори на невинен военнослужещ от сержантския състав.
— Господин Ван Дам иска да се качите горе, сър.
Джак кимна и изправи седалката си в нормално положение. Пътьом сержантът му подаде чаша с кафе. Според някакъв часовник беше девет сутринта, ала не се уточняваше къде е девет часът, а в момента Райън не можеше да си спомни към кой часови пояс е настроен часовникът. Така или иначе всичко бе теоретично. Колко часови пояса можеха да преминат, докато си в самолета?
Горният салон на модел VC-25B контрастираше рязко с долния. Вместо луксозна мебелировка тук бяха наредени електронни съоръжения във военен стил, чиито отделни сандъци имаха хромирани дръжки, за да бъдат лесно преместени и заменени. Порядъчно голям екип от специалисти по комуникациите винаги работеше и се добираше до всеки източник на информация, който човек може да си представи: цифрови радиовръзки, телевизия, факс и всеки зашифрован канал. Арни ван Дам стоеше по средата на помещението и раздаваше нещо. Оказа се точно копие на последния брой на „Вашингтон пост“, готов да излезе по улиците на шест хиляди и четиристотин километра и шест часа оттук.
„ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ СВЪРЗАН СЪС САМОУБИЙСТВО“ — тръбеше заглавието над четирите колонки. „ПЕТ ЖЕНИ ОБВИНЯВАТ ЕДУАРД КИЛТИ В СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ.“
— Заради това ли ме събуди? — попита Райън. Изобщо не беше в сферата на задълженията му, нали?
— И ти се споменаваш в статията — уведоми го Арни.
— Какво? — Джак проучи бързо текста. — „Съветникът по националната сигурност Райън е един от тези, запознати със случая.“ Добре де, това е вярно.
— Чети нататък.
— „Преди четири седмици Белият дом наредил на ФБР да не представя случая пред Юридическата комисия.“ Това не е вярно.
— Това писание е красиво съчетание от онова, което е, и това, което не е. — Шефът на президентската канцелария беше в по-кофти настроение дори от Райън.
— Кой е пропял?
— Не зная, обаче Либи Холцман е пуснала статията, а съпругът й спи там отзад. Той те харесва. Повикай го и говори с него.
— Чакай малко, това ще се оправи с малко време и съобщаване на истината, Арни. Доколкото зная, президентът не е направил нищо лошо.
— Политическите му врагове могат да нарекат отлагането възпрепятстване на правосъдието.
— Хайде де. — Джак поклати невярващо глава. — Няма начин това да издържи на щателен преглед.
— По дяволите, не е нужно! Не забравяй, че говорим за политика, не за факти, а се задават избори. Говори с Боб Холцман. Веднага! — заповяда Ван Дам. Не го правеше често спрямо Райън, но беше във властта му.
— Каза ли вече на шефа? — попита Джак, докато навиваше своя екземпляр.