Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Всичко бе тихо и спокойно.
— Това е младежки сън — каза си той през зъби.
Той мушна ръката си през направения отвор и завъртя отвътре резетата тъй, че при едно натискане крилата лесно да се отворят.
Пътят за стаята на Клариса бе осигурен. Комедиантът се мушна през отворения прозорец и влезе вътре.
Клариса се поразмърда в леглото.
Трябваше да бързат, докато не се е разсънила.
Андрей Ягодкин извади от джоба си една кърпа, напоена с хлороформ.
Той се приближи до леглото с извърната глава.
До ушите му достигнаха думите:
— За Бога, чичо, какво е това? Поне ти не ми причинявай зло.
Той доближи кърпата си до устата й. Като въздъхна, Клариса падна на възглавницата си. Той се усмихна на делото си. Все по-спокойно дишаше Клариса, протегна се още един път и се успокои.
— По дяволите, не вярвам аптекарят да е сложил повече опиум, отколкото е нужно.
Той взе момичето на ръце, запъти се към прозореца и се обърна още веднъж, преди да излезе.
— Ти спиш още, братко Николай, но аз взех най-скъпото нещо и когато се пробудиш утре, ти ще си загубен човек. Аз взех от дома ти един ангел, а вместо него ти донесох дявол, който ще те съсипе. Защо ме гледаш така ти, мъртва картина на майка ми? Да не ме укоряваш за това, което правя? Макар че е престъпление, но аз го правя за отмъщение.
Казвайки това, той понесе Клариса и излезе с нея през прозореца. Двамата мъже протегнаха ръце, за да я поемат. Единият от тях я наметна със своето наметало.
Комедиантът слезе по стълбата.
— Едната излиза, а другата трябва да влезе — каза той и подсвирна с уста.
След малко Франциска застана пред него.
— Ела тук — каза й той. — Тук ще намериш едно топло гнездо, в което можеш да се търкаляш до насита.
Франциска се изкачи бързо по стълбата, но преди да влезе в стаята, видя, че прозорецът е счупен.
— Какво е това? Прозорецът е счупен и утре ще забележат, че тук е станало нещо.
— По дяволите! Ти все ще измислиш какво да кажеш.
— Аз все ще намеря какво да кажа. А сега бързо си вървете.
— На добър час! — рече Андрей Ягодкин. — Като се събудиш утре, поздрави баща си от мен.
Като затвори добре прозорците, той слезе. Накара другите да заличат всяка следа, след това излязоха с Клариса на улицата, където беше Михаил Бакунин.
— Благополучно ли свършихте всичко? Жива ли е тя? — попита Бакунин комедианта.
— Тя е жива, но трябва да бързаме, за да не дойде на себе си на улицата.
Сложиха Клариса във файтона. Бакунин и комедиантът също се настаниха.
Единият взе юздите, а другият седна отзад на мястото на слугата.
Файтонът потегли и спря пред дома на Марголински.
Двамата внесоха упоената Клариса вътре. От зимника се зачу вик:
— Бързо, бързо, защото иначе ще е късно. Що ли се бе случило в дома на Абрахам?
XXIX. СТАРИЯТ СИБИРСКИ ЗАКОН
Къщата, където живееше вдовицата Симонова, бе по-добре уредена и това я различаваше от останалите.
Симоновци бяха добри търговци и от търговията се бяха обогатили, та в някои случаи дори даваха коне и коли на общината, която добре им плащаше за това.
Целият този имот бе останал на вдовицата Симонова. По тази причина около вдовицата се въртяха мнозина и й правеха предложения за женитба.
Искаха я и чиновници, ала Симонова не бе само красива, но и много хитра и скоро разбираше мотива за предложенията, тъй че на всекиго отговаряше:
— Не бих се колебала да приема предложението ви, ако покойният ми съпруг не бе оставил завещание, според което, ако аз се оженя втори път, всичкия имот трябва да оставя на роднините си.
При този отговор всеки замълчаваше, не споменаваше повече за женитба и си отиваше, без да каже нищо повече.
Щом си отиваха, вдовицата прихваше да се смее, тъй като такова нещо нямаше в завещанието, но тя желаеше по този начин да разбере дали са я искали заради самата нея или заради парите.
Жените от цивилизована Европа би трябвало да бъдат така разумни, както Симонова в Сибир.
Тогава ще има най-малко женитби.
Никой не е по-беззащитен от нашите жени.
Обикаляха я мъже, които непрестанно говореха за горещата си любов към нея, уверяваха я, че я обичат, а всъщност я мамеха, тъй като никаква любов нямаше, а всичко бе само за парите.
Съдбата на една вдовица не е завидна. Като загуби мъжа си, тя загубва всичко. Бе останала самичка на света, без да има кой да я съветва. Именно сега се нуждаеше от такъв съветник. Като премина мъката по загубата на мъжа й, тя започна да чувствува празнота в сърцето си, самотност — която ние наричаме нужда от мъж.
Без съмнение жени, останали самотни, очакват да се омъжат, те търсят човека, комуто ще се отдадат с душа и със сърце.