Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Противникът й лежеше близо до бордовата ограда, захлупен по очи.
Младата жена пое още една глътка въздух и се насили да се изправи. Обърна се към катапулта зад гърба си, със запънато рамо и готов за стрелба, после премести поглед към запасите от горящ катран, чудейки се как да предизвика възможно най-голямо поражение на кораба.
Силен удар в гърба я запрати напред и тя се блъсна в дървеното рамо на оръдието. Обърна се рязко и камата й остави грозна рязка по лицето на нападателя й, сантиметри над раната в гърлото. Джуджето направи крачка назад, после отново се хвърли в атака.
Джил падна на колене и изви рамо, за да поеме удара на злото същество, после рязко се оттласна, повличайки го със себе си. Успя да го блъсне в кошницата на катапулта, след което с все сила дръпна ръчката, която задействаше оръдието.
Джуджето почти бе изпълзяло от кошницата, когато рамото на катапулта отхвърча нагоре и го запрати високо във въздуха.
Мнозина от останалите паури, чули отчаяния писък и видели необичайния „снаряд“ да отлита надалеч, се обърнаха към кърмата. Дошло бе време Джил да се маха оттам. Все пак успя да преобърне всички варели с катран (един от тях се изля право върху шпила, около който беше намотано въжето на котвата, а друго се търколи по стълбите, които водеха до долната палуба), после се хвърли към бордовата ограда. По всичко личеше, че няма друг избор, освен да се върне в ледената вода.
И този път късметът беше с нея — съвсем наблизо видя лодка. Хвърли я през борда само за миг, после, докато паурите тичаха към кърмата, а пламъците, обхванали катапулта и шпила ставаха все по-високи, младата жена също скочи през борда, като много внимаваше да избегне тлеещия сред вълните катран, както и трите джуджета, които едва успяваха да се задържат на повърхността. Те също заплуваха към лодката, Джил обаче беше по-бърза и с лекота застигна най-близкото от тях, довършвайки го за секунди с камата си.
Във водата паурите съвсем не бяха толкова издръжливи, колкото на сушата, установи младата жена, когато се изравни със следващото джудже. Него обаче подмина, без да му стори нищо — забавеше ли се дори минута, другарят му щеше да я изпревари. Най-сетне успя да го настигне и като заби оръжието си в рамото му, отчаяно се вкопчи в ръба на лодката.
В този миг покрай главата й изсвистя стрела от арбалет и цопна във водата досами главата й.
Младата жена трескаво заобиколи лодката, за да се скрие зад нея, макар прекрасно да разбираше, че вражеският кораб е прекалено близо, а неприятелят — прекалено нависоко, за да може малкият съд да й предложи особена защита.
Освен това крайниците й бързо започваха да се вцепеняват, което означаваше само едно — на всяка цена трябваше да се измъкне от водата, колкото се може по-скоро.
Зловещо проскърцване, разнесло се неочаквано, й подсказа, че паурите май имат доста по-сериозен проблем от нея. Осмели се да надникне над ръба на лодката и видя, че котвеното въже беше изгоряло и сега бурните вълни подмятат кораба.
Младата жена се накани да се качи в лодката (при това положение вече нямаше кой да я обстрелва), ала преди това се обърна и нанесе още един удар на джуджето зад гърба си. Миг по-късно беше излязла от водата и улови греблата, докато второто джудже, онова, което беше задминала, отчаяно плуваше към нея.
Злото същество вече се намираше съвсем близо… достатъчно, за да може Джил да стовари едно от греблата върху главата му.
Глава 28
Сродни души
Добра се до брега с последни усилия, изтощена, измръзнала и гневна. Хвърли поглед назад, към малката лодка, която силните течения продължаваха да подмятат безмилостно. Беше се носила по вълните през целия ден, през нощта, както и през голяма част от следващото утро. Беше възнамерявала да слезе на първото подходящо място, което успее да намери, да потърси помощ и да се върне в Пирет Тюлм. Едва се бе отдалечила от кораба на паурите обаче, когато болката от раните, които дори не бе усетила, че е получила, я надви. Възбудата на битката беше отминала и безсъзнанието се спусна над изнуреното й тяло като хищна птица, чиито огромни крила засенчваха и слънце, и луна, и звезди.
Когато се събуди късно през нощта, установи, че се носи нейде из залива и можеше само да се моли теченията да не са извели лодката й в открито море. Късметът и този път бе на нейна страна — бреговата линия все още се виждаше, високи планини тъмнееха на южния хоризонт. Беше й отнело дълги часове, докато най-сетне успее да се доближи до брега и да си намери място, където да слезе. Избра едно тясно заливче, ала още щом навлезе в него, установи, че водата е пълна с остри скали. Опита се да мине между тях, но бързо разбра, че усилията й са обречени. Друг избор нямаше, затова свали червената си куртка и тежките ботуши и заплува към брега, борейки се с течението.