Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Там трябваше да има още един страж, онзи, чието задължение бе да съобщи на останалите войници, ако навън се случи нещо. Джил тръсна глава, обзета от безсилен гняв, примесен с отчаяние. Следващият изстрел на враговете улучи крепостната стена и изкърти няколко каменни парчета.
Докато тичаше към вратата на кулата, младата жена забеляза, че един от вражеските съдове бързо се приближава към брега, а друг вече бе хвърлил котва и през отворения му люк навън се изсипваха десетки джуджета!
Тъкмо когато отваряше вратата на кулата, поредният изстрел улучи стената. Този път обаче неприятелят не беше запратил каменен снаряд, а дузини абордажни кукички, които се разпръснаха във всички посоки.
— Проклятие! — изруга Джил и като надникна в кулата, провикна се с все сила, призовавайки другарите си на помощ срещу нашествието на паурите, после извади меча си и се втурна обратно към стената, проклинайки на всяка крачка.
Бяха ги хванали неподготвени — когато достигна стената, откъм кулата все още не се бе показал нито един войник. Сигурно поне половината не й бяха повярвали, или пък бяха прекалено пияни, за да чуят каквото и да било, а останалите най-вероятно се лутаха, чудейки се къде ли са забутали оръжията си!
От стената към вражеския кораб се спускаха здрави въжета, по които десетки джуджета се катереха ужасяващо бързо и пъргаво. Младата жена се опита да откачи една от кукичките, ала установи, че са прекалено здраво прихванати, а и тежестта върху въжетата беше твърде голяма. Не й оставаше друго, освен да се опита да пререже дебелите нишки и точно това и направи — нахвърли се върху тях със свирепа ярост, сечеше и кълцаше, колкото сили имаше, веднъж дори не успя да овладее меча си и той отскочи от стената със звучно дрънчене. Само че въжетата бяха прекалено здрави — нямаше да успее да ги среже всичките, всъщност надали щеше да се справи с повече от едно-две, преди злите джуджета да се изкачат догоре и да започнат да се прехвърлят през стената.
— Побързайте, де! — изкрещя, хвърляйки поглед през рамо.
Най-сетне Миклош Бармайн се показа на вратата, като си търкаше очите и примигваше така, сякаш дневната светлина, колкото и да бе слаба, го дразнеше. Отвори уста, за да попита Джил за какво са всички тези крясъци, ала застина на мястото си, когато я видя да се бори с едно от многобройните въжета.
В това време зад него се показа още един войник.
— На стените! На стените! — отчаяно се провикна Бармайн и боецът се втурна обратно в кулата, за да събуди останалите.
С един последен удар Джил най-после успя да среже въжето и половин дузина джуджета полетяха във въздуха и цопнаха в ледените води на залива. Младата жена се хвърли към следващата кукичка, ала я подмина, когато видя, че недалеч оттам едно джудже всеки миг ще стъпи на стената. За щастие, стигна до мястото първа и с все сила блъсна злото същество. То все пак се опита да продължи, ала Джил го удари още по-яростно, право през лицето, и то рухна в бездната с грозен писък.
Без да губи нито секунда, младата жена се залови да сече въжето. Междувременно останалите войници най-сетне започнаха да излизат от кулата, ала много от паурите вече се прехвърляха през парапета. Джил не бе прерязала въжето и до половината, когато й се наложи да спре и да изтича до друга от кукичките, където едно джудже тъкмо бе стъпило на стената. Жестокото създание успя да извади малкия си меч, ала прекалено късно — вражеското оръжие се впи в лицето му и го ослепи. Въпреки болката, то замахна напосоки, ала Джил вече се бе отдръпнала, после скочи зад него и когато неприятелят й завърши атаката си и приклекна, готов да се отбранява, тя провря едната си ръка под рамото му, с другата го улови между краката и го метна от стената. Не бе имала време дори да се опита да пререже въжето, когато насреща й се завтече друго джудже с тояга в ръка и възторжени възгласи на уста.
Навсякъде по стената другарите й посрещаха прииждащите паури с голо оръжие, мнозина се бяха вкопчили в битка на живот и смърт. Джил видя как двама от нашествениците политат от стената, видя и как един войник се свлича на колене, притиснал с ръце смъртоносната рана, която зееше на гърдите му.
После и тя трябваше да отскочи настрани, за да избегне връхлитащата тояга, от която стърчаха остри шипове. Ръмжейки свирепо, младата жена се хвърли с протегнат напред меч и успя да отбие вражеската атака, като в същото време с все сила изрита противника си в корема.
Без дори да трепне, злото същество замахна за нов удар, после пак, и пак.
Джил умело избегна и трите нападения, отстъпвайки бавно назад. Добре разбираше обаче, че скоро ще бъде хваната натясно, тъй като дори с гръб към него, усещаше приближаването на още едно джудже зад себе си. Престори се, че се кани да направи крачка напред, после рязко се обърна и като падна на едно коляно, улови протегнатата ръка на втория си противник и спря меча му, докато нейното собствено острие потъваше в гърдите му.