Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Злото създание начаса смени посоката, обръщайки се с невъобразима лекота, и тръгна към нея. Тримата му събратя на стената, с типична за расата си „лоялност“, веднага се заеха с въжето — какво ги интересуваше, че другарят им ще загине, ако заедно с него успееха да се отърват от опасната жена?
Време за битка Джил нямаше. Ритайки яростно, за да държи пълзящото към нея джудже настрани, тя се мъчеше да прокара колана си под въжето. Успя още от първия опит, ала изпусна въжето и едва не падна.
Съумя все пак да хване другия край на колана със свободната си ръка и се заспуска шеметно надолу, към брега и кораба на паурите, който се полюшваше във водите на около тридесетина метра от сушата.
Не след дълго установи, че въжето е завързано за рейката на гротмачтата. На палубата имаше доста джуджета, макар че още никое не я беше забелязало. Реши да се пусне, когато достигне носа на кораба, с надеждата да се преметне няколко пъти щом се приземи и така да омекоти падането си. След това щеше да се опита да стигне до катапулта на кърмата и най-вече — до пълните с врящ катран котли, подредени край него.
Планът й обаче така и не се осъществи, тъй като въжето се скъса и тя полетя надолу много по-бързо, отколкото й се искаше. Изпищя, убедена, че ще се блъсне в кораба, ала имаше късмет и падна във водата, малко преди да се удари в носа.
Изскочи на повърхността, плюейки вода, а откъм крепостта все така долитаха предсмъртните викове на другарите й. В гърдите й се надигна ледена ярост — както срещу паурите, така и срещу войните от Пирет Тюлм. Ако бяха подготвени, тази трагедия никога нямаше да се случи! Ако бяха последвали примера й, нашествениците щяха да бъдат отблъснати с лекота!
При падането си бе изгубила меча, ала това нямаше особено значение. Ръмжейки свирепо, тя се насочи към кърмата. Гребеше отривисто, колкото сила имаше — водата беше ледена и крайниците и всеки миг можеха да се схванат. Успя да заобиколи кораба и видя котвата да виси зад левия борд. С ръце полувцепенени от изтощение и студ, сграбчи здравото въже и запълзя нагоре. Достигна бордовата ограда и предпазливо надникна над нея тъкмо в мига, когато поредният снаряд полетя към сушата. Помисли си, че от горящия катран със сигурност ще пострадат повече джуджетата върху крепостната стена, отколкото малцината оцелели хора, ала явно паурите пред нея изобщо не се интересуваха и с възторжени възгласи на уста побързаха да сложат ново огнено кълбо в оръдието.
Трима от тях тъкмо бяха вдигнали увития в дебело одеяло снаряд над главите си, когато Джил се хвърли отгоре им и ги запрати към оградата на бакборда. Нямаше как да пуснат товара си и, повлечени от тежестта му, трите джуджета политнаха зад борда.
Само за миг един от другарите им се озова до младата жена и посегна да я сграбчи за гърлото. Джил не можеше да повярва, че едно толкова дребно същество може да тежи толкова много! И да е толкова силно! Преди да успее да реагира, тя вече се намираше на земята и се бореше за глътка въздух.
В отчаян опит да прекърши хватката му, младата жена впи пръсти в палците му и се помъчи да ги извие навън.
Със същия успех можеше да се опита да огъне желязо!
Значи просто трябваше да смени тактиката. Юмруците й се посипаха по лицето на душещото я джудже, пръстите й потърсиха очите му. Злото създание не само че не охлаби натиска си, но дори се опита да й отхапе пръстите.
Силите на Джил бързо я напускаха, ударите й отслабваха, не след дълго вече не можеше да достигне лицето му. Обречена беше, осъзна тя, обречена на гибел досущ като Пирет Тюлм. За кой ли път прокле другарите си и тяхната разпуснатост, мъжете и жените, на които бе принудена да повери живота си. Щеше да умре, ала не по своя вина, а защото леността и безразличието бяха разяли отвътре някога достойната Брегова стража.
Напук на спускащата се отгоре й пелена на безсъзнанието, напук на мрака, който пълзеше към нея, младата жена продължаваше да удря нападателя си. Едната й ръка попадна върху кръста му… и напипа нещо метално.
Дръжката на кама!
Успя да забие острието четири пъти, преди джуджето да усети, че са го пронизали. Надавайки вик на болка, то най-сетне я пусна и се отдръпна, мъчейки се да избегне собственото си оръжие.
Джил обаче беше по-бърза — камата потъна в гърдите му, после се стрелна нагоре, към гърлото.
Тежко ранено, жестокото създание се претърколи настрани, ала Джил не можа да го последва, а остана да лежи още дълги минути, напълно омаломощена. Най-сетне посъбра малко сили и успя да се надигне на лакти.