Кладенецът на възнесението

Нямаше търпение да сподели с Елънд откритието са за капитан Демоа, но се поколеба. Тук имаше твърде много хора, а тя не искаше да обсъждат това пред други, след като не разполагаше с факти, а се уповаваше на интуицията си. Ето защо замълча и почна да разглежда книгите.

В стаята цареше приглушена тишина. Тиндуил седеше притворила очи, вероятно изучаваше някоя запаметена биография. Дори Хам четеше, макар че прелистваше книгите доста бързо. Вин изпита желание да се присъедини към тях. Спомни си за бележките си за Дълбината и Героя на времето, но не намери сили да ги извади.

Не можеше да му каже сега за Демоа, но имаше и друго откритие.

— Елънд — каза тя тихо. — Трябва да споделя нещо с теб.

— Да?

— Одеве, докато вечеряхме с ОреСюр, чух слугите да си приказват. Разбрах, че напоследък имало доста заболели. Мисля, че някой трови припасите ни.

— Да — потвърди Елънд, без да прекъсва писането. — Зная. Поне два кладенеца в града са били отровени.

— Наистина?

— Да. Не ти ли казах, когато се видяхме одеве? С Хам ходихме да проверим.

— Не ми каза.

— Мислех си, че съм — рече Елънд и се намръщи.

Вин поклати глава.

— Извинявай — рече той, наведе се, целуна я и продължи да пише.

„И целувката трябва да оправи нещата?“ — помисли си тя.

Глупаво бе да се сърди — нямаше никаква причина Елънд да споделя всичко с нея. Но въпреки това от разговора остана със странно чувство. По-рано щеше да я помоли да измисли някакво решение на проблема. А сега очевидно смяташе да се справи сам.

Сейзед затвори книгата и въздъхна.

— Ваше величество, не откривам никакви пролуки. Шест пъти препрочетох законите ви.

Елънд кимна.

— Боях се, че ще стане така. Единственият начин да заобиколим законите е да ги тълкуваме по своему — което не бих искал да правя.

— Вие сте добър човек, ваше величество — рече Сейзед. — Ако бяхте видели вратичка в законите си, щяхте да я запълните. А дори и да я бяхте пропуснали, някой от нас щеше да я забележи, когато ни попитате за мнението ни.

„Той им позволява да го наричат «ваше величество» — помисли Вин. — Преди се опитваше да ги спре. Защо сега не възразява?“

Странно, но сякаш Елънд бе започнал да се възприема като крал едва сега, след като му отнеха трона.

— Чакайте. — Тиндуил се надигна и отвори очи. — Сейзед, чел си тези закони, преди да бъдат ратифицирани?

Сейзед се изчерви.

— Да — отговори Елънд вместо него. — Всъщност тъкмо неговите забележки и предложения ми помогнаха да създам настоящата версия.

— Аха. — Тиндуил стисна устни.

Елънд се намръщи.

— Тиндуил, не съм те канил на тази среща. Търпим те и приемаме съветите ти, но няма да позволя да обиждаш приятел и гост в дома ми, дори ако го правиш прикрито.