Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Тя се обърна към него.
— Разбира се, че съм искрена.
— Съжалявам, господарке. Не исках да ви обиждам. Аз само… Бил съм кандра на твърде много господари. Почти всички мразеха и подозираха хората около себе си, та бях започнал да смятам това качество за типично за всички хора.
— Глупости — рече Вин и отново се обърна към прозореца.
— Зная — потвърди ОреСюр. — Но хората често вярват на глупости, дори ако имат доказателства за противното. Във всеки случай, моля отново да ме извините. Не зная кой от приятелите ви е мъртъв, но съжалявам, че мой побратим ви е причинил тази болка.
— Който и да е, просто е изпълнявал своя Договор.
— Да, господарке — потвърди ОреСюр. — Договора.
Вин се намръщи.
— Има ли някакъв начин да разбереш коя кандра има договор в Лутадел?
— Съжалявам, господарке — отвърна ОреСюр. — Това е невъзможно.
— Така и предполагах. А възможно ли е да я познаваш, която и да е тя?
— Ние, кандрите, сме сплотен народ, господарке. И не сме много на брой. Така че възможността да я познавам е доста голяма.
Вин почука с пръст по прозоречната рамка и се намръщи; опитваше се да прецени дали наученото може да й е от полза.
— Все още не смятам, че е Доксон — рече накрая и прибра обецата. — Засега ще го извадим от заподозрените. Но ако не открия други следи, ще се върна към него… — И млъкна, тъй като нещо привлече вниманието й. Една фигура пресичаше двора, без да си осветява пътя е фенер.
„Хам“ — помисли тя. Но походката не приличаше на неговата.
Тя Тласна сенника на една лампа, окачена на стената зад нея. Сенникът се затвори, лампата се разтресе и коридорът потъна в мрак.
— Господарке? — попита ОреСюр, когато Вин се покатери на перваза, разпали калай и примижа в мрака.
„Със сигурност не е Хам“.
Първата й мисъл беше за Елънд — завладя я внезапен ужас, че докато е разговаряла с Доксон, убийците са проникнали в двореца. Но беше още рано и Елънд навярно разговаряше със съветниците си. Неподходящо време за покушение.
А и само един човек? Не беше Зейн, ако се съдеше по ръста.
„Вероятно е някой стражник — помисли Вин. — Защо се плаша от всяко нещо?“
И въпреки това, докато наблюдаваше как сянката пресича двора, инстинктите й се задействаха. Човекът пристъпваше някак колебливо, сякаш се страхуваше от нещо — или не искаше да го видят.
— В ръцете ми — нареди тя тихо на ОреСюр и хвърли една монета от прозореца.
Кандрата мигновено скочи в обятията й и тя се спусна право надолу и стъпи върху монетата. Остави ОреСюр на земята и кимна към мъглите. Той я последва отблизо. Непознатият ускори крачка и се отправи към една странична част на двореца, където бяха помещенията на прислугата. Докато минаваше покрай нея, тя най-сетне видя лицето му.
„Капитан Демоа?“
Вин приклекна до ОреСюр. Какво всъщност знаеше за Демоа? Беше с бунтовниците, които Келсайър бе събрал преди близо две години. Доста бързо направи впечатление и Келсайър го повиши. Бе от най-верните му сподвижници, които останаха в пещерите, когато Йеден бе повел армията към гибел.
След Рухването Демоа бе останал с групата и постепенно се бе издигнал до първи заместник на Хам. Беше обучаван лично от Хам, което можеше да обясни защо е излязъл в нощта без светлина. Но въпреки това…
„Ако трябва да заменя някой от групата — помисли Вия, — няма да избера аломант — той ще е твърде лесен за разкриване. Бих избрала обикновен човек, някой, който не трябва да взема решения и да привлича внимание.
Някой близък до групата, но не и част от нея. Някой, който присъства на всички важни срещи. И когото не всички познават добре…“
Обзе я нарастващо вълнение. Ако самозванецът беше Демоа, това означаваше, че никой от близките и приятели не е убит. И че кандрата е далеч по-умна, отколкото Вин бе предполагала.
Демоа свърна зад ъгъла и тя го последва безшумно. Изглежда обаче каквото и да го бе накарало да излезе в нощта, вече бе свършено — тъй като той се отправи към един от входовете и поздрави постовете.
Вин остана в мрака. Демоа беше разговарял с войниците, което означаваше, че не се е измъкнал незабелязано от двореца. Но въпреки това… тя не се съмняваше, че преди малко се беше прокрадвал, изпълнен с опасения. Нещо го безпокоеше.
„Той е — помисли си тя. — Шпионинът“.
Но какво да направи сега?
34.
Аз получих своето място в учението за Очакването — започнах да мисля за себе си като за Обявителя, проповедника, за когото в предсказанията се казва, че ще открие Героя на времето. Да отхвърля Аленди на онзи етап би означавало да отхвърля и собствената си позиция, мястото, отредено ми от други.
Затова и не го направих.