Кладенецът на възнесението

Не обичаше да си спомня този случай. Нескопосаният му опит да спаси Вин му се струваше като метафора, олицетворяваща целия му предишен живот. Винаги имаше добри намерения, но не знаеше как да ги осъществи. Но това скоро щеше да се промени.

— А какво ще кажете за това, ваше величество? — попита последният присъстващ, книжникът Ноорден. Елънд се опитваше да не обръща внимание на сложната плетеница от татуировки около очите му — тя говореше недвусмислено за предишния му начин на живот като принудител. Ноорден носеше големи очила в опит да прикрие татуировките, но Елънд знаеше, че навремето бе заемал доста висок пост в Стоманеното министерство.

— Какво откри?

— Информация за лорд Сет, ваше величество — отвърна Ноорден. — Намерих я в една от счетоводните книги, които сте взели от двореца на лорд Владетеля. Изглежда, Сет не е толкова безразличен към лутаделската политика, колкото се опитва да ни внуши. — И се изкиска, доволен от находката си.

Елънд никога не бе виждал ухилен принудител. Може би по тази причина Ноорден не бе напуснал града като останалите си колеги — сигурно не се чувстваше комфортно сред тях. Той беше един от малцината, които Елънд бе успял да убеди да работят като писари и книжници в новата му администрация.

Елънд погледна страницата, която му сочеше Ноорден. Беше изпълнена с повече цифри, отколкото букви, но привикналият му към аналитичен метод ум бързо откри смисъла. Сет бе търгувал доста често с Лутадел. В повечето случаи бе използвал като параван малки Къщи. Това би могло да заблуди благородниците, но не и принудителите, които разполагаха с данни за всяка сключена сделка.

Ноорден подаде счетоводната книга на Сейзед и той прегледа данните.

— И така — продължи Ноорден, — лорд Сет е искал да скрие връзките си с Лутадел — брадата и маниерите му са само опит да затвърди това впечатление. Но въпреки това тихомълком е действал на наша територия.

Елънд кимна.

— Може би си е давал сметка, че не можеш да избягваш политиката, като се преструваш, че не участваш в нея. Няма начин да се сдобие с толкова голямо влияние без солидни политически връзки в града.

— И какво ни подсказва това? — попита Сейзед.

— Че Сет е по-обвързан с тази игра, отколкото иска да знаят хората — отвърна Елънд, изправи се и прекрачи купчина книги, за да се приближи до свободния стол. — Но това беше очевидно по начина, по който успя да манипулира мен и Събора вчера.

Ноорден се засмя.

— Да можехте да си видите физиономията в онзи момент, ваше величество. Когато Сет се разкри, неколцина членове на Събора щяха да паднат от креслата! А всички останали бяхте толкова шашардисани…

— Ноорден… — каза многозначително Елънд.

— Да, ваше величество?

— Ако обичаш, съсредоточи се върху задачата.

— Слушам, ваше величество.

— Сейзед? — обърна се Елънд. — Ти какво смяташ?

Сейзед вдигна глава от книгата — систематизирана и снабдена с обяснителни бележки версия на хартата на града, написана от Елънд — и поклати глава.