Кладенецът на възнесението

— Ноорден, какво мислиш за законите, които съм написал? — попита Елънд.

— Те са гениални, ваше величество — отвърна Ноорден. — Точно пресъздават идеалите, формулирани от древните философи, но са в съзвучие с модерния реализъм.

— Дали Сет ще спазва тези закони?

— Не зная. Никога не съм се срещал с него.

— А какво ти подсказва интуицията?

Ноорден се поколеба.

— Не — призна той накрая. — Той не е от хората, които управляват чрез закони. Ще прави каквото му скимне.

— Което означава, че ще въдвори в града не ред, а хаос — отвърна Елънд. — Прегледай информацията, която имаме за неговата страна и за местата, които е завладял. Там цари бъркотия. Оставил е след себе си несключени съюзи и неизпълнени обещания — и безброй заплахи за разправа. Ако му предадем управлението на Лутадел, ще преживеем нов срив.

Ноорден се почеса по брадичката, кимна замислено и се върна към прекъснатото четене.

„Мога да го убедя — помисли Елънд. — Да можех само също толкова лесно да убедя Събора“.

Но Ноорден беше на тяхна страна, той разсъждаваше също като Елънд. За него фактите бяха достатъчни и обещанието за стабилност бе по-важно от това за богатство. Съветът бе съвсем различно чудовище. Благородниците искаха да се върне предишният им живот, търговците виждаха възможност да получат титлите, за които са мечтали, а скаа просто се страхуваха от жестокости и убийства.

Ала всичко това бяха обобщения. Лорд Пенрод гледаше на себе си като на градски патриарх — изтъкнат, влиятелен благородник, способен да въведе ред чрез консервативни мерки. Киналер, един от стоманолеярите, настояваше Централната област да потърси съюз със съседите си и за него предаването на властта на Сет бе най-добрата възможност.

Всеки от двайсет и тримата членове имаше свои мисли, възгледи и проблеми. Тъкмо това бе целта на Елънд — разнообразие на идеите в една свободна среда. Но не беше очаквал толкова много идеи да противоречат на неговата.

— Прав беше, Хам — рече Елънд.

Хам го погледна и вдигна въпросително вежди.

— В началото ти и останалите искахте да сключим съюз с една от тези армии — да им предадем града в замяна на съюз срещу другата армия.

— Спомням си — потвърди Хам.

— Е, сега това искат хората — продължи Елънд. — С или без мое съгласие, изглежда, са готови да преотстъпят града на Сет. Не ни остава друго, освен да продължим с първоначалния план.

— Ваше величество? — обади се тихо Сейзед.

— Да?

— Прощавайте, но дългът ви не повелява да вършите това, което искат другите.

Елънд премигна.

— Ето, че говориш като Тиндуил.

— Ваше величество, познавам малцина, които да притежават нейната мъдрост — рече Сейзед и я погледна.

— Аз пък не съм съгласен и с двама ви — възрази Елънд. — Водачът трябва винаги да се съобразява с мнението на хората, които управлява.

— Разрешете да не се съглася с вас, ваше величество — рече Сейзед. — Или, по-точно, с теорията зад изказването ви. Все още не вярвам, че дългът ви повелява да изпълнявате волята на народа. Ваш дълг е да управлявате колкото се може по-добре, следвайки това, което ви диктува собствената ви съвест. Трябва да сте верен, ваше величество, на човека, който искате да станете. И ако този човек не съвпада с представите на другите хора, тогава нека си изберат свой водач.