Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Шейх ул ислям пристъпи по-близо до него, изпъна ръст и заговори:
— Е, добре, заставам срещу теб като мъж срещу мъж, дух срещу дух. Ти си унищожителното отрицание; аз съм рушащата прекаленост на положителността. Аз съм положителен само за мен, за мен; какво ще стане с човечеството, ми е напълно безразлично. Ето затова ме мразиш… люто… до скъсване!
— Мразя те? — ухили се емирът. — Нещо повече, нещо по-лошо — аз те презирам! На омраза е способна само вашата "човечна любов". Аз искам да постигна нещо благородно, като потисна низостното. А вие искате да издигнете низостното, за да се борите с извисеността! Аз говоря и постъпвам открито и честно с теб. Докато ти имаш на ума си фалша и се каниш да ме стъпчеш веднага след като вече не се нуждаеш от мен. Така ли е, или не?
Шейх ул ислям сведе глава и каза с умиротворителен тон:
— Приятелю мой, мой скъпи, възхитителни приятелю, уверявам те в името на Аллах, че аз не…
— Я го зарежи тоя твой Аллах! За теб той не стои и на стъпало по-високо от мен! — сряза го емирът. — Не сме се съюзили, за да се надлъгваме. Ние сме врагове, смъртни врагове и си подаваме ръка за кратко време, за да унищожим други, които са имали нещастието да ни застанат на пътя. Когато това отмине, битката между нас ще започне отново. Аз се съгласих на този съюз с голяма вътрешна борба. С вътрешна борба склоних да доведа утре Ахриман мирза при теб, при таки. С вътрешна борба ти назначих днес среща при потока, за да те доведа тук. И голяма вътрешна борба ми костваше да слушам по време на късото разстояние дотук благочестивия ти брътвеж и да не се пръсна от празнословните ти уверения. Пфу! Затова не се учудвай, че сега ти говоря с този тон. Аз съм зареден като един честен топ, който никога не забулва изстрела си с мълчание. Искаш ли да доведем нашата обща бран до добър край, то се старай да мога да те понасям! Бъди поне пред мен и външно мъжът, какъвто си в твоята вътрешност и пред твоя Аллах! Или бъзливостта ти е толкова голяма, че не смееш да откажеш тигровите нокти от змийското си тяло?
Шейх ул ислям отстъпи няколко крачки назад, изтегли лакти назад, сви юмруци и извика:
— Човече! Чапкънино! Знаеш ли къде се намираш? Аз мога да те унищожа… тук, веднага… на място!
— Така е добре! Ето това исках! — ухили се силлът. — Сега си показа ноктите! Ако продължиш да говориш с тоя искрен тон, много е възможно да останем единни! Питаш ме дали знам къде се намирам! Смешно! Тук аз съм си в моето царство, в качеството на неограничен повелител.
— В твоето царство, твоето? — изсмя се шейх ул ислям. — Е, да, ти си мислиш, че си ме въвел тук, за да ме представиш на твоите силлан и да ми покажеш отрупаните тук съкровища, та да видя каква прикя можеш да дадеш на новия цяр. Но ти се лъжеш, окаяни, безпомощни Княже на сенките! Тук аз съм въведен отдавна. Тук познавам всеки камък, всяко кьоше, също и водата там долу в бездната!
— Ти… ти… ти? — попита емирът удивено.
— Да, аз! Защото тези руини не са твоето, а моето или по-точно нашето царство. Ние, ние, ние сме майсторите строители, които според древното предание са искали да взидат Аллах, ама са взидали Шейтана!
— Кои сте тези "ние"?
— Мъжете от ордена "Таки", който възникнал при основополагането на този строеж, преди безчет столетия, цяла вечност преди времето на Заратустра. Ние построихме кошера за вас, нашите насекоми. Ние сме си били господарите от самото начало та до днес, а вие — аргатите, които жънат, където не са сели, събирайки мед за нас. Клети, клети търтей! Ти искаше да ми покажеш съкровищата, които наричаш свои. Само че аз ги познавам по-добре от теб! Тези прокълнати от Аллах джамикуни пристигнаха изненадващо. Ние бяхме заети другаде и не можахме да им попречим да се установят тук. Провървя ни точно както на вас! Но сега ще ги прогоним и вие, вие ще ни помогнете с вашите жила. Ти пращаш Ахриман при таки кюрдите; от утре аз ще бъда при тях. А с теб ще се срещна отново в петък… на Джебел Адава.
— Тъй ли? С мен ще се срещнеш? — попита емирът, скръствайки ръце на гърдите. — Та това звучи така, сякаш единствено и само ти можеш да ги отреждаш тези неща!
— Случаят действително е такъв! Аз съм господарят, реалната личност, а ти си сянката!
— И ако… не се явя в петък? И ти също бъдеш възпрепятстван да се явиш? — запита силлът със заплашителен тон, измъквайки отново пищова.