Пътят на кралете (том II)

Каладин затъркаля сферата между пръстите си. Иначе чистото стъкло при изстиването си беше уловило завинаги една тъничка ивица мехурчета, които на свой ред отразяваха светлината.

Беше на работа в пропастта. Бяха се върнали от сражението толкова бързо, че Хашал, противно на всякакъв разум и логика, беше пратила отряда в пропастта още същия ден. Каладин продължи да върти сферата. В средата й висеше едър кръгъл изумруд, шлифован с десетки мънички фасетки. Нишка ситни мехурчета лежеше до камъка, сякаш искаше да е по-близо до неговото сияние.

Ярка, прозирна зелена Светлина се излъчваше от вътрешността на стъклото и озаряваше пръстите на Каладин. Изумруден броам, най-високата деноминация на парите. Струваше стотици от по-малките сфери. За мостовите това беше цяло състояние. Удивително далечно при това, понеже беше невъзможно да го похарчат. Каладин мислеше, че е в състояние да забележи част от бурята вътре в този камък. Светлината беше като… като част от бурята, пленена от изумруда. Не беше съвсем постоянна; просто изглеждаше така в сравнение с трепкането на свещите, факлите или лампите. Отблизо Каладин виждаше, че светлината се вихри и бушува.

— Какво ще правим с нея? — попита Моаш. Скалата стоеше от другата страна на Каладин. Небето беше сумрачно и долу, на дъното на пропастта, беше по-тъмно от обичайното. Студеното време напоследък беше заменено с пролет, но оставаше неприятно хладно.

Мъжете работеха умело, бързо събираха копия, брони, ботуши и пари от мъртъвците. Заради краткото време, което им беше отпуснато, и заради изтощителния пробег с моста по-рано през деня, Каладин реши да пропуснат обучението с копията. Вместо това трябваше да натрупат повече имущество и да складират част от него тук, долу, за да им послужи да избегнат наказание при следващото слизане.

Докато работеха, се натъкнаха на един светлоок офицер. Доста богат. Само изумруденият броам беше колкото надниците на един роб-мостови за двеста дни. В кесията до нея откриха чипове и марки на стойност общо малко над един броам. Много пари. Богатство. Просто джобни за светлоокия.

— С това можем да прехранваме ранените мостови в продължение на месеци — отбеляза Моаш. — Да купим всички лекарства и превръзки, които си поискаме. Отче на Бурята! Може би да подкупим стражите по периметъра на лагера и да се измъкнем.

— Няма да стане — отговори Скалата. — Невъзможно е да извадим сферите от пропастта.

— Можем да ги глътнем — предложи Моаш.

— Ще се задушиш. Сферите са едрички, а?

— На бас, че мога — заинати се Моаш. Очите му блестяха и отразяваха зеленикавата Светлина. — Толкова пари не съм виждал. Струва си риска.

— Поглъщането не върши работа — обясни Каладин. — Да не мислиш, че стражниците, които ни надзирават в нужниците, са там, за да не избягаме? Обзалагам се, че някой злощастен парш проверява изпражненията ни. Виждал съм да следят кой ходи и колко често. Не сме първите, които обмислят да глътнат сферите.