Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Прочисти гърлото си и каза с уверен глас:
— Тази сграда се наблюдава от полицията и от ФБР.
— Изглежда, и те са толкова компетентни, колкото и тъпите ти телохранители — отвърна Халил.
— Няма да излезеш жив оттук.
— Ти си онзи, който няма да излезе жив оттук.
Халил още стоеше близо до вратата. Отстъпи назад, долепи ухо до нея, после се обърна към Борис.
— Някой идва.
Борис пое дълбоко дъх и се приготви да посегне към пистолета си.
Халил се усмихна.
— Май ми се е причуло. — И се разсмя.
Борис се вбеси и изкрещя поредица полузабравени псувни на арабски, след което продължи на английски:
— Копеле шибано! Миризливо лайно! Майка ти е долна курва!
Халил насочи оръжието си — глока, който беше взел от жената на Кори — към гърдите му и Борис видя, че ръката на либиеца трепери от ярост. Зачака куршума с надеждата, че или ще го пропусне, или ще улучи сърцето му.
Халил пое дълбоко дъх, бръкна под сакото си и извади дългия нож, с който беше убил двамата телохранители.
Борис замръзна, гледаше как Халил хваща ножа за острието и се готви да го хвърли.
Ръката на либиеца се сви, той хвърли ножа и го заби в килима между краката му.
Борис трепна и впери поглед в окървавения нож. Разбра какво предстои.
— Можеш да вземеш ножа — каза Халил. — В замяна на пистолета.
Борис го погледна, но не каза нищо.
— Ти избра да не вадиш пистолета — каза Халил. — Затова ти предлагам това. Много е щедро от моя страна, макар че ще е по-болезнено за теб — добави той. — Упражнявал ли си се с ножа от последната ни среща? — Усмихна се. — Или май предимно с ножа и вилицата.
Борис прецени възможностите си, които вече бяха сведени до две — да посегне към пистолета си и да се надява на бърз куршум в главата или сърцето или да влезе в схватка с ножове. Би могъл да победи в двубоя, но ако не успееше, много добре знаеше какво ще му направи Асад Халил с ножа.
— Днес като че ли не можеш да вземаш решения — отбеляза либиецът. — Затова аз ще реша вместо теб.
Зае поза за стрелба и се прицели.
— Не! — извика Борис, вдигна ръце, после бавно свали лявата и отметна сакото си, разкривайки пистолета в кобура на кръста.
Халил кимна.
Борис хвана дръжката на пистолета с палец и показалец и го извади, след което го плъзна по килима към либиеца.
Халил пристъпи напред и взе оръжието — автоматичен „Браунинг“. Махна пълнителя и го хвърли през стаята, после отиде до масата и пусна пистолета в стъклената купа с черен хайвер.
— Бих приел думата ти, че нямаш друго оръжие, но няма да е зле да ми покажеш.
Борис кимна и вдигна крачолите на панталона си, за да покаже, че там няма кобур, после обърна джобовете си. Бавно свали сакото си и се завъртя в кръг, след което отново се обърна с лице към Халил.
— Изненадан съм, че не следваш собствения си съвет за втори пистолет — отбеляза либиецът.
— Дори и да имах, бих предпочел да ти прережа гърлото — отвърна Борис.
Халил се усмихна.
— И моите предпочитания спрямо теб са същите.
Измъкна двата колта от колана си, махна пълнителите и пусна оръжията в кофата с шампанско. После извади пълнителя на глока, прибра го в джоба си и остави пистолета на покривката. Извади ножа от колана си и го заби в килима.
Погледна Борис.
— Готов ли си?
Борис не отговори, а свали вратовръзката, обувките и чорапите си, след което уви сакото си около лявата си ръка.
Халил се усмихна одобрително и направи същото.
Помежду им имаше около четири метра. Двамата впериха погледи един в друг над забитите в пода ножове.
За първи път, откакто Халил бе влязъл в стаята, Борис повярва, че има шанс да убие този човек. Знаеше, че Халил може би има втори пистолет, но това беше без значение — би предпочел куршум, отколкото да изгуби двубоя.
Стояха и се дебнеха, всеки очакваше другият да направи някакъв ход.
Борис започна пръв — хвърли се приведен напред, грабна ножа и продължи скока си право към Халил.
Халил също се метна напред, хвана ножа и се претърколи надясно, скочи на крака, приклекна и зае защитна позиция с издадена напред увита ръка и широко разтворени крака. Борис се закова на място, рязко се извъртя и го нападна. Халил не помръдна и Борис направи лъжливо движение наляво, после надясно, пристъпи напред, отстъпи и повтори всичко отново. Помнеше силните и слабите места на ученика си, а най-голямата слабост на Халил беше твърде голямата му агресия и липсата на търпение, което го караше да предприема импулсивни и зле преценени атаки. Но сега Борис видя, че Халил явно се е научил кога да се отбранява й кога да напада.