Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Кой е дошъл в Небесния град?
— Добра група богове сте — каза Миранда развеселена, — ако не знаете кой прекрачва прага на собствения ви дворец. Наричам се Миранда.
Вратарят каза:
— Никой не може да пристъпи в обиталището на боговете без покана.
— Странно — усмихна се отново Миранда. — Но аз все пак съм тук, нали?
— Никой не може да нахлуе тук без разрешение и да се измъкне жив — допълни Вратарят.
— Добре, смятайте ме за поканен гост, а не за натрапник.
— Поради каква причина си дошла тук, в Града на боговете?
Миранда го разглеждаше. Както и другите в залата, той носеше странна роба — стегната в раменете, но разширяваща се под мишниците, за да образува долу идеален кръг с диаметър около два метра. Миранда предполагаше, че в подгъва има подшита тънка метална жица или твърда кордела. Ръкавите бяха дълги и също се разширяваха по дължината, докато яката беше висока и твърда, стегната около врата, закръглена отзад и опираща до ушите. Това създаваше у Миранда впечатление, че говори с двуметрова кукла, изработена от внимателно лепени парчета хартия и с оцветена восъчна глава, прикрепена неловко отгоре й.
Лицето му имаше тъмен маслинен цвят, характерен за хората, прекарали дълги години на ярко слънце. Брадата му беше бяла като снеговете навън. Такива бяха и веждите му, изпод които я гледаха бледосини очи.
Искаше й се да разполага с повече време, за да разгледа мястото. Размерите просто спираха дъха й, макар че имаше нещо много чуждо, подобно на свирепия вятър пред входа. Никой смъртен, който не владееше магичното изкуство, не би могъл да намери пътя към това убежище на боговете, защото климатът бе невъзможен. На около трийсет метра под платото въздухът беше толкова рядък, че бе непригоден за дишане, а и винаги бе ужасно студено.
Повечето от останалите вече бяха изгубили интерес към нея и отново бяха поели пътя си — всяка група изглеждаше обособена, изолирана от усещането за отделни зони, което тя бе доловила още при влизане — като че ли имаше определени места в залата, към които те бяха приковани. След момент вече беше сигурна, че никой не напуска зоната си и не навлиза в друга.
— Ограничавате боговете ли? — попита Миранда.
— Те сами се ограничават, както са го правили винаги — беше отговорът. — Отново трябва да попитам, какво ви докара тук?
— Дойдох, защото се събират ужасни сили и този свят се изправя пред хаос. Посетих Оракула на Аал, но тя е готова да влезе в рождена фаза. За нас погледът й в бъдещето ще бъде изгубен. Онези сили, които са тръгнали в поход, са свързани с нещо, което ще сложи край на всичко, което познаваме, включително и на това. — Тя широко махна с ръка.
Вратарят за момент затвори очи — Миранда знаеше, че се свързва с някого мислено. След малко отвори очи и каза:
— Продължавай.
— За какво?
— За това, което се надяваш да намериш тук.
— Надявах се, че боговете на Мидкемия ще проявят повече разум и готовност да посрещнат заплахата за собствено си съществуване! — Едва скриваше гнева си и в думите й прозираше презрение.
— Това са само сенки на боговете — отвърна Вратарят, — мъже и жени, които по причини, неразбираеми за нас, смъртните, са били избрани да съществуват от името на боговете. Те живеят своя живот на смъртни същества и като смъртни сенки на боговете — очи и уши, които показват на боговете смъртната перспектива на света, в който те съществуват.
— Тогава искам да говоря с някоя от тези сенки на боговете — кимна Миранда. — Ако нямате нищо против.
— Аз съм само Вратар на Небесния град. Моята задача е да пазя онези, които съществуват тук, и да им осигурявам удобства. — Той затвори очи. — Можеш да говориш с всеки, който ти отговори.
Миранда мина покрай Вратаря и се отправи към най-близката зона до входа, където група мъже и жени бяха заобиколили същество, извисено с една глава над тях. Всички бяха облечени в бяло, без следа от цветен оттенък, а жената, застанала в центъра, имаше безцветна коса. Кожата й също беше без пигментация и макар че приличаше на албинос, очевидно беше от някаква неземна раса и кожата й наистина бе съвършено бяла. Тези, които я заобикаляха, отстъпиха и позволиха на Миранда да се приближи. От почетно разстояние Миранда сведе глава и каза:
— Сунг, моля за помощ.
Живото въплъщение на богинята погледна младата жена. Очите й представляваха загадка, но на лицето й бе изписана любезност. Тъй като все още нямаше никакъв отговор, Миранда продължи да упорства:
— Надига се голямо зло, такова, че ако не бъде овладяно, ще освободи сили, равни дори и на вашите. Трябва да намеря помощ!