Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Хрътката се обърна и го погледна. И двамата бяха високи, макар рогата да правеха елена по-висок.
Много тихо, така че само Озра успя да чуе, еленът допита:
— Любимецът на Ашар?
Поетът също така тихо се засмя.
— Е, а вие какво бихте ме посъветвали да направя?
— Точно това, което направихте, струва ми се. — Очите на мъжа не се виждаха зад маската. — Беше много хубаво. Мрачни мисли по време на карнавала…
— Знам. — Хрътката се поколеба. — Доколкото мога да съдя, карнавалът си има и своите тъмни страни.
— И аз мисля така.
— Ще чуем ли и вашите стихове?
— Едва ли. Това, което чух, ме кара да се чувствам нищожен.
— Много сте великодушен. Харесва ли ви карнавалът?
— Началото е добро, но всичко още предстои.
— За някои.
— А за вас? Не искате ли да поскитаме заедно?
— Благодаря, ще ви откажа — след ново кратко колебание отвърна хрътката. — Ще пийна още малко от чудесното вино на Озра и ще послушам другите изпълнения, после ще отида да си легна.
— Тази нощ дали ще има врани?
Хрътката се засмя.
— Значи сте чули? Ние не очакваме нищо от карнавала, за да не сме разочаровани или изненадани.
Еленът вдигна глава.
— Поне в това никак не си приличаме. Аз винаги се надявам да бъда изненадан.
— Тогава ви го пожелавам.
Двамата си размениха последен поглед и еленът се запъти към вратата. Сега на подиума се качваше черен бик с малка арфа в ръце.
— Бъди така добър, Озра — обърна се хрътката към стопанина, — налей ми още една чаша.
— Да, ваше превъзходителство — тутакси отвърна Озра, без да се замисли. Впрочем, каза го доста тихо, така че едва ли го чу някой.
Докато наливаше вино, кръчмарят видя към поета да се приближава първата жена. И това се случваше на карнавала.
— Може ли да си поговорим за малко насаме? — тихо попита лъвицата. Хрътката се обърна да я погледне, Озра също. Гласът не беше женски.
— Тази нощ не е лесно да се уреди — каза поетът.
— Сигурен съм, че вие можете. Имам да ви съобщя някои сведения.
— Наистина ли?
— Но ще искам нещо в замяна.
— Не мога да повярвам.
Хрътката отпи от чашата си, като внимателно наблюдаваше новодошлия. Лъвицата се засмя — дълбок, малко плашещ смях.
Озра почувства нещо нередно. От тона на този мъж, маскиран като жена, личеше, че знае точно кой стои пред него, а това беше опасно.
— Не смеете да ми се доверите, нали?
— Бих могъл, ако знаех кой сте. Защо сте си сложили женска маска?
— Стори ми се забавно — отвърна човекът след кратко колебание. — В легендите се твърди, че нямало по-свиреп звяр от лъвица, която брани малките си.
Хрътката внимателно остави чашата си.
— Разбирам. Много сте дързък. Все пак успяхте да ме изненадате. Има ли свободни стаи горе?
Въпросът беше отправен към Озра.
— Използвайте моята — отвърна собственикът.
Той бръкна под тезгяха и извади ключа. Хрътката и лъвицата прекосиха заедно помещението и тръгнаха по стълбите. Няколко чифта очи ги проследиха. Черният бик приключи с настройването на инструмента си и започна да свири.
— Как ме открихте? — попита Мазур бен Аврен и свали маската си.
Другият мъж също свали своята.
— Доведоха ме при вас — отвърна той. — Можех да избирам между двама души и направих правилния избор. Еленът ме доведе.
— И вие го познахте?
— Познавам хората не само по вида, но и по походката. Да, разбрах кой е — каза Тариф ибн Хасан, почеса се по бузата, доскоро покрита с бяла брада, и се усмихна.
Първият министър на Рагоса отвърна на усмивката му.
— Не мислех, че ще ви срещна тук. Нали знаете, че за главата ви е определена награда?
— Разбира се. И се чувствам обиден. Картада дава повече.
— Защото е понесла повече загуби.
— Сигурно. Трябва ли да поправя това положение?
— А аз се чудя трябва ли да ви пусна да си идете.
— Как ще ме спрете, ако реша да ви убия?