Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Втората му намеса беше едно писмо късно предната есен до негово преподобие Жеро де Шервал, висш духовник от Фериерес, който понастоящем пребиваваше в Естерен.
В отговор на това тази сутрин беше пристигнал военен отряд, който си замина заедно с момчетата. И сега, няколко часа по-късно, Иберо стоеше с наведена глава и сключени пред себе си ръце, докато му съобщаваха, че трябва да напусне този дом. Параклиса, библиотеката, градината, къщата. След почти трийсет години.
Духовникът плачеше. Никога не му бяха говорили по този начин, с този тон, както сега му говореше Миранда Белмонте в малката си всекидневна.
— Разбери ме добре — каза тя, застанала пред камината. В лицето й не беше останала и капчица кръв. — Това е предателство спрямо семейството ни. Разгласяване на тайната на Диего, която ти бяхме поверили. Няма да те убия, нито ще заповядам да го направят. Познавах те и те обичах твърде дълго. Гласът й се пречупи.
— Родриго би могъл — каза тя. — Той е способен да те намери вдън земя и да те убие за това, което си направил.
— Не би го направил — прошепна духовникът.
Беше му трудно да говори. Не по-малко трудно му беше да си представи в този миг каква реакция е очаквал от нея, когато е писал онова писмо до Естерен.
Миранда го погледна и той не можа да устои на погледа й. Не на гнева, а на сълзите в очите й.
— Прав си. Не би го направил. Прекалено много те обича. Просто би ти казал колко жестоко си го наранил.
Това направо разби сърцето на Иберо.
Той отново се опита да обясни постъпката си.
— Скъпа господарке, дошло е времето за свещена битка, времето хората да тръгнат под божиите знамена. Скоро войските ще потеглят с кораби от Батиара. Има надежда, че и ние ще тръгнем на юг в името на Джад. И не в неопределено бъдеще, а сега! Може би е настъпил часът да си върнем полуострова!
— Това може да започне и да свърши и без моите деца! — Миранда беше стиснала юмруци като мъж, но Иберо виждаше, че устните й треперят. — Дарбата на Диего е особена, плашеща. Ние трябваше да пазим тайната, докато сме живи. Знаеш, че се е случвало духовниците да изгарят такива хора на клада! Как можа да направиш това на детето ми?
Иберо преглътна мъчително.
— Негово преподобие Жеро де Шервал е просветен мъж. Също и кралят на Валедо. Вярвам, че Диего и Фернан ще бъдат посрещнати с почести в армията. И ако Диего успее да помогне с нещо в тази война, славата, която ще си спечели, ще е само негова, а не на баща му.
— И за цял живот ще му излезе име на магьосник! — Миранда изтри сълзите от лицето си. — Помисли ли за това, Иберо? Помисли ли каква ще е цената на тази слава?
Иберо отново преглътна.
— Това ще бъде свещена война, господарке. И ако той в името на Джад…
— О, Иберо, наивен глупако! Иска ми се да те убия, кълна се! Това не е свещена война. Обикновен поход на Валедо срещу Фезана и на юг от таграта. Това е всичко. Крал Рамиро го обмисля от години. Твоят ненагледен де Шервал просто е избрал най-подходящото време да даде благословията си. Иберо, това не е война на обединена Еспераня, целяща да си върне Ал-Расан. Няма вече Еспераня! Просто един военен поход на Валедо. И нищо чудно Рамиро да обърне на запад и да обсади собствения си брат в Орведо още преди да е дошла есента. Какво би казал за това твоят бог?
Тя богохулстваше и той беше човекът, който трябваше да бди над душата й, но Иберо не намери кураж да я упрекне. Пък и може би беше права за много неща. Той наистина беше наивен, никога не би го отрекъл, но въпреки това…
— Кралете могат да грешат, Миранда, господарке моя. Както и скромните божии слуги. Всичко, което правя, е в името на Джад и неговата благословена светлина.
Тя седна, сякаш и последните й сили бяха изчерпани, и въздъхна. Толкова дълго беше сама тук, без сер Родриго. Сигурно я болеше сърцето.
Да му излезе за цял живот име на магьосник.
Може би беше права. Той беше помислил само за триумфа на Диего, за славата, която щеше да го споходи, ако с дара си помогнеше на краля на Валедо.
— Ти беше тук, в имението Белмонте, за да служиш на Джад и на семейството — тихо каза Миранда. — През всичките тези години не си нарушил нито веднъж дълга си. Но сега това се случи. Ти направи избор. Както сам казваш, предпочел си бога и светлината му пред нуждите и доверието на семейство Белмонте. Имаш правото да го направиш. Може би си длъжен, не знам. Знам само, че не е възможно да направиш подобен избор и да останеш тук. Ще си тръгнеш сутринта. Повече няма да се видим. Сбогом, Иберо. А сега ме остави. Искам да поплача сама за синовете си.