Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
До нея се приближи кафяв мечок и я сграбчи. Тя се остави да я притисне в мечешката си прегръдка и да я млясне по устата.
— Ела с мене! — покани я мечокът — Обичам совите!
— Не мисля — отвърна Джехане, опитвайки се да си поеме дъх. — Още е рано за счупени ребра.
Мечокът се засмя, погали я по главата с облечената си в ръкавица ръка и се отдалечи. Джехане се огледа. Чудеше се дали Зири е някъде наоколо в тълпата, която шумеше под разлюлените факли. Той също не знаеше с каква маска е — беше се измъкнала от къщи през задната врата.
Не би могла да каже защо е толкова важно за нея тази нощ да бъде сама. Всъщност сигурно щеше да си отговори, ако си зададеше честно този въпрос, но не искаше да го направи. Карнавалът не беше време да се рови в себе си. Това беше нощта, когато човек можеше да си позволи нещата, за които иначе само мечтаеше цяла година. Огледа се. Недалеч сива вълчица и кон се бяха сплели в невъзможна прегръдка.
От тълпата пред нея изникна елен с разклонени рога и с манерка в ръка. Предложи й я с лек поклон. Ако се беше навел повече, можеше да я прободе.
— Благодаря. — Джехане протегна ръка и взе манерката.
— Една целувка? — Гласът беше приглушен и тих.
— Имате пълно право — каза дъщерята на Исхак бен Йонанон. Беше нощта на карнавала. Тя пристъпи към него и го целуна леко по устните, после отпи от манерката.
Имаше нещо познато в този мъж, но Джехане не се замисли върху това. Тази нощ половината мъже, които беше целунала, й се струваха познати. Маските, развихреното въображение и виното си казваха думата.
Еленът отмина, без да я заговори повече. Джехане се загледа след него и изведнъж се сети, че манерката му е останала у нея. Извика го, но той не се обърна. Тя сви рамене, погледна манерката и отпи пак. Виното беше хубаво, съвсем слабо разредено, ако изобщо имаше капчица вода.
— Трябва да внимавам — каза тя на глас.
— Тази нощ? — каза до нея със смях един кафяв заек. — Колко нелепо! По-добре ела с нас. Отиваме на лодките.
Бяха четири заека — три жени и един мъж, който беше прегърнал две от спътничките си през раменете.
Това й се стори разумно. Във всеки случай не по-малко разумно от всичко останало. По-добре, отколкото да скита сама. По пътя към езерото заедно изпиха виното от манерката.
Иззад маската, без която тази нощ би била невъзможна, две очи наблюдаваха от сянката на една сводеста врата как един елен беше целунат бързо от бяла сова и после грациозно се отдалечи, като остави манерката си с вино.
Совата видимо се поколеба, отпи от манерката и после тръгна нанякъде с няколко заека.
Зайците не бяха важни. Еленът и совата бяха познати. Наблюдателят, маскиран по някакво странно хрумване като лъвица, напусна скривалището си и тръгна след елена.
И в джадитските, и в ашаритските страни още се разказваха езически легенди за мъж, превърнат в елен. В завоюваните от последователите на бога-слънце земи мъжът беше наказан за това, че е напуснал бойното поле заради прегръдките на жена. На изток — в Амуз и Сория, преди виденията на Ашар да променят света — древната легенда разказваше за ловец, който гледал как някаква богиня се къпе в горско езеро и бил наказан за любопитството си.
Във всички тези приказки превърнатият в елен мъж ставаше плячка на хрътките и биваше разкъсан насред тъмната гора за греха си, за своя единствен непростим грях.
Откакто в Рагоса се провеждаше карнавалът, градът си беше създал някои традиции. Първата, разбира се, беше свободата. И както можеше да се очаква, ръка за ръка с нея вървеше изкуството.
Кръчмата на Озра се намираше между двореца и Речната порта. Тук под благосклонния поглед на дългогодишния й собственик поетите и музикантите на Рагоса, както и онези, които искаха да се наредят сред тях, та дори и само за една нощ, се събираха, за да усладят с песен и стих слуха на колегите си и на всички онези, които влизаха да послушат.
При Озра карнавалът беше по-тих, но не и по-малко интересен. Благодарение на маските хората можеха да се проявят по начин, който не биха си позволили в собствения си облик. Някои от най-прочутите артисти в града идваха в нощта на карнавала в тази скромна кръчма, за да проверят въздействието на изкуството си без обичайния си ореол, наложен от славата и модата.
Резултатът не винаги беше ласкателен. Тази вечер публиката беше по-взискателна и изтънчена от обичайното.