Лъвовете на Ал-Расан

Понякога имаше доста забавни случки. Още се помнеше как преди десетина години някакъв ваджия, маскиран като врана, беше изпълнил злостен пасквил срещу Мазур бен Аврен. Това беше изтълкувано като опит кампанията срещу киндатския министър да се поведе на ново ниво.

Ваджията имаше хубав глас и свиреше прилично, но отказа твърде тромаво чашата с вино, която се поднасяше на изпълнителя, пък и беше забравил да си свали сандалите. От мига, в който седна да свири, всички вече знаеха що за птица е и веселието, което предизвика това обстоятелство, до голяма степен притъпи ефекта от пасквила.

На следващата година при Озра се появиха три врани, и трите със сандали на ваджии. Обаче пиеха с удоволствие и в изпълнението им нямаше нищо набожно. Този път сатирата беше насочена срещу ваджиите. Успехът им беше невероятен и се помнеше.

Рагоса беше град, в който остроумието се ценеше.

Тук обаче се зачитаха и ритуалите и изпълнителят, който се настани сега на празното място между четирите свещи във високи черни свещници, беше посрещнат с уважение и внимание. Човекът беше маскиран ефектно като хрътка, а тъмните му дрехи не издаваха нищо. Никой не знаеше кой е — това всъщност беше целта.

Той се настани и огледа претъпканото помещение. Озра ди Козари, който беше роден в Ескалу в Халоня, но беше намерил своя втори дом в Ал-Расан, забеляза иззад тезгяха си как мъжът явно позна някой от посетителите и след кратко колебание му кимна. Озра проследа погледа му. Другият мъж беше дошъл преди известно време и беше останал прав до вратата. Когато влизаше, трябваше да се наведе заради разклонените си рога. Сега той като че ли се усмихна в отговор изпод прекрасната маска на елен, която скриваше лицето му.