Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— И ти го вършеше до момента, в който зърна Рейчъл в лапите на Стански…
— Точно така, senor… — Очите му замислено проследиха дима от пурата, който бавно се разтваряше в нощния въздух. — Сутринта ви казах, че животът е хазарт. Аз предадох братята Бонита, като ви позволих да разберете, че именно те разрушиха здравето на племенницата ви, използвайки я като оръжие, с което да ви принудят да ликвидирате Барбачена… Заложих на вас с надеждата, че ще успеете да спрете тези чудовища.
Жаждата за възмездие едва ли бе единствената причина. Кроукър често беше срещал изражението, което се беше запечатала върху лицето на Махур, отлично знаеше какво означава то.
— Слушай ме внимателно, Махур — процеди. — Няма да убия близнаците нито за теб, нито за когото и да било!
— Зная това, сър. Но подозирам, че скоро няма да имате друг избор… — Ръката му се протегна към пурата: — Не храня никакви илюзии. Давам си сметка, че тази игра е смъртоносна, а сегашният ни разговор вече ме излага на голяма опасност. Бонита знаеха, че ще се появите в „Голд Коуст“, и взеха съответните мерки. Quizas ellos se le ponermos la mosca detras de la oreja… Мисля, че вече подозират и мен…
Стойката му се промени, нещо в нея започна да напомня за онзи наперен адвокат, който познаваше.
— Това обаче няма значение. Тази вечер аз официално ги отхвърлих като партньори. И се чувствам много добре. Muy bueno…
Кроукър се заслуша в монотонния тътен на прибоя. В него се долавяше частица от огромната и всемогъща сила на живота, който винаги побеждава смъртта. В момент като този изпитваше остра нужда от тази сила, от подкрепата й… Стана му ясно, че Бени Милагрос не е свързан със СОБК, а името му е замесено благодарение инсинуациите на братята Бонита. Но всичко това трябваше да бъде подкрепено от неоспорими факти. Не забравяше сметките за мобифона на Махур, които се плащаха от Бени. Каза си, че трябва да провери дали близнаците не са бръкнали и в компютъра на телефонната компания „Садърн Бел“…
— Братята са организатори на мрежата за нелегално набиране на органи, но не са сами — промълви Махур. — Работата е много по-дебела, в нея е замесено и правителството на САЩ… Не мога да кажа точно по какъв начин, но ясно личи, че хора от върховете във Вашингтон са сключили някакво налудничаво споразумение с тези убийци. Никой не протяга ръка да погали бясно куче, без да има достатъчно основание за това…
— Но ти никога не си виждал федералния агент, който е сключил сделката с Бонита. Онзи, който прави сметката…
— Не, срещах се само с Антонио. — Адвокатът вдигна пурата си от камъка: — Сега трябва да вървя… Ще се видим в полунощ.
— Не знаеш къде ще бъда аз…
— Но зная къде ще бъде мишената — усмихна се той. — И двамата сме чели указанията. Готов съм да се обзаложа, че сме стигнали до едни и същи заключения. Вие дори няма да се опитате да проникнете в онези две крепости, нали? А при наличието на такава охрана, покушение на закрито е просто изключено…
— Откъде знаеш?
— Пресмятам шансовете, сър. Дълбоко в сърцето си, аз съм един комарджия… — Замълча за миг, очаквайки реакция от страна на Кроукър, после тихо добави: — Вече сте били в ресторанта, нали?
Кроукър кимна, от устата му се изтръгна лека въздишка:
— Не искам да ме разбираш погрешно, Махур… Но аз наистина нямам нужда от помощта ти. Прекалено опасно е и за двама ни. Сам каза, че братята са невероятно прозорливи…
Адвокатът мрачно се ухили, ръката му положи алуминиевото куфарче на вълнолома:
— Това е нещо, което съм длъжен да сторя, senor. Ако щете, дори само за успокоение на душата си…
Кроукър взе инструментите, които се използват от професионалните убийци.
— Има една сграда на Уошингтън Авеню — промърмори и продиктува адреса на Махур. — Точно срещу „Ан Чай“… Двуетажна, до покрива се стига по аварийна стълба отзад. Оттам входът на ресторанта се вижда много добре, ъгълът за стрелба е отличен…
— Добър избор. Но някой трябва да ви пази гърба в момента на изстрела. Освен това трябва да бъде освидетелствана и смъртта на Барбачена, нали? Колкото по-бързо стане това, толкова по-бързо Рейчъл ще получи и бъбрека си…
— Благодаря, Махур.
— De nada. Когато Рейчъл оздравее, разкажете й нещичко за мен. Това ще ми бъде напълно достатъчно…
— Сам ще го сториш. Ще те заведа при нея в „Джаксън Мемориъл“ веднага след като приключим работата…
Адвокатът церемониално се поклони:
— За мен ще бъде удоволствие, сър.
Започна да се обръща, Кроукър му хвърли любопитен поглед.
— Махур…
— Да, senor?
— Има и друга причина да дойдеш въоръжен довечера, нали?
Адвокатът всмукна от пурата си и замълча.